5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 545
[населено място], 15.07.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №3170 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Николай И. Г. срещу решение №393 от 26.06.2014г. по т.д. №302/2014г. на Пловдивски апелативен съд, с което е обезсилено решение №560 от 12.12.2013г. по т.д. №558/2012г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Николай И. Г. против [фирма], [населено място], инцидентен установителен иск за признаване за установено, че договор за продажба на дружествени дялове от 01.08.2008г., с който Николай И. Г. е продал на Г. И. Г. всички свои дружествени дялове от капитала на [фирма] е нищожен, като симулативен, като вместо това е прекратено производството по предявения инцидентен установителен иск. Със същото решение Пловдивски апелативен съд е потвърдил решение №560 от 12.12.2013г. по т.д. №558/2012г. на Пловдивски окръжен съд в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен предявеният от Николай И. Г. против [фирма], [населено място], иск за признаване за установено,че Николай И. Г. е едноличен собственик на капитала на ответното дружество, както и исковете с правно основание чл.29 от ЗТР, предявени под условие,че се уважи главният иск, за признаване за установена недопустимостта на вписването, съответно несъществуването на следните вписани обстоятелства по партидата на [фирма], [населено място], както следва: 1. от 16.09.2008г. заличаване на Николай Г. като едноличен собственик на капитала, вписване на Г. Г. като едноличен собственик на капитала, заличаване на Николай Г. като управител, вписване на Г. Г. като управител, промяна на седалището и адреса на управление на дружеството от [населено място], област П., на [населено място], [улица], ап.6; от 20.04.2012г.: увеличаване на капитала от 5 000 лева на 6 000 лева, промяна на броя и номиналната стойност на дяловете; промяна на учредителния акт на дружеството; 3. от 04.05.2012г.: продажба на 10 дружествени дяла на Р. К.; приемане на Р. К. за съдружник; промяна на правно- организационната форма от Е. на О.. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по евентуалните искове с правно основание чл.29 от ЗТР без да е настъпила процесуалната предпоставка и условие за тяхното разглеждане, а именно уважаването на главния иск по чл.124 от ГПК. Поддържа,че ако не се сбъдне условието, при което един евентуален иск е бил предявен, съдът не следва да се произнася по него с решението и евентуалният иск следва да се счита за непредявен. Наред с това твърди,че постановеното въззивно решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Поддържа,че съдът не се е произнесъл по повдигнатия в производството въпрос относно молбата по чл.125 от ТЗ и направеното в нея изявление за напускане на съдружника Г. Г., съответно е стигнал до погрешен извод относно възможността едно лице, което е продало дяловете си и е подало молба за напускане по чл.125 от ТЗ да продължава да бъде съдружник в дружеството и да приема легитимни решения по неговото управление.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът сочи, че са налице основанията за допустимост на касационно обжалване, установени в чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Поставя като обуславящи изхода на спора следните материалноправни въпроси, които счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1.Нищожно ли е невзетото решение на управителния орган в дружество с ограничена отговорност за приемане на нов съдружник?; 2.Необходимо ли е да бъде взето изрично решение от едноличния собственик на капитала за приемане на нов съдружник – приобретател на всички дялове от капитала, за да възникне валидно членственото му правоотношение с дружеството?; 3.Към кой момент настъпва транслативният ефект на договора за продажба на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите – от сключването му или от вписването в търговския регистър ? Поддържа, че по първия въпрос във въззивното решение е допуснато противоречие с ТР №1/2002г. на ОСГК на ВКС. Твърди,че по другите два въпроса е налице противоречива практика на съдилищата, като се позовава на решение №72 от 18.03.2008г. по т.д.№725/2005г. на ВКС на РБ, ТК, II т.о., решение №1061 от 21.11.2005г. по т.д. №355/2007г. на ВКС на РБ, ТК, както и на влезлите в сила решение №1068 от 09.09.2011г. по т.д. №3309/2011г. на Софийски градски съд, решение №421 от 20.04.2010г. по ф.д. №985/2009г. на Пловдивски апелативен съд, решение от 19.01.2012г. по ч.т.д. №93/2011г. на Сливенски окръжен съд, решение №1244 от 20.10.2011г. по т.д. №4079/2011г. на Софийски градски съд, решение №139 от 14.06.2013г. по т.д. №128/2013г. на Добрички окръжен съд, решение от 28.01.2009г. по ф.д. №40/2009г. на Ловечки окръжен съд и решение от 16.03.2010г. по гр.д. №4/2010г. на Габровски окръжен съд.
Ответникът [фирма], [населено място], не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявеният иск за установяване на нищожността на сключения на 01.08.2008г., между ищеца Николай И. Г., като продавач и Г. И. Г., като купувач, договор за продажба на дружествени дялове от капитала на [фирма], [населено място], е недопустим и производството по същия следва да бъде прекратено, доколкото искът не е насочен срещу надлежно легитимиран ответник, а срещу дружеството, дяловете от чийто капитал са продадени и което не е страна по сключения договор. Преценил е, че следва да се произнесе в мотивите по въпроса за валидността на договора от 01.08.2008г., тъй като същият е обуславящ за спора по предявения иск по чл.29 от ЗТР. Приел е, че ищецът не е доказал твърденията си за привидност на договора от 01.08.2008г. с надлежни писмени доказателства, изхождащи от другата страна по договора или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението,че съгласието е привидно. Предвид извода за валидност на договора за продажба на дружествените дялове от 01.08.2008г., е приел за неоснователни исковете за признаване на правата на ищеца на едноличен собственик на капитала на [фирма], както и за недопустимост на вписването от 16.09.2008г. на обстоятелствата по партидата на дружеството в ТР относно заличаването на Николай Г. като управител и едноличен собственик на капитала, вписването на Г. Г. като управител и едноличен собственик на капитала и промяна на седалището и адреса на управление на дружеството. Приел е,че макар и с договор от 30.03.2011г. дружествените дялове от [фирма] отново да са били прехвърлени от Г. Г. на ищеца, това прехвърляне не е породило транслативен ефект, тъй като не е било вписано в търговския регистър и не може да бъде противопоставено на дружеството и на придобилия дяловете от капитала на [фирма] последващ купувач С. К.. С оглед на това е приел за неоснователни и предявените от ищеца искове с правно основание чл.29 от ЗТР, за обявяване за несъществуващи вписаните в ТР обстоятелства от 20.04.2012г. относно увеличение на капитала от 5000 лева на 6000 лева, промяна на броя и номиналната стойност на дяловете и промяна на учредителния акт, както и вписаните обстоятелства от 04.05.2012г. за продажба на 10 броя дружествени дяла на Р. К. и промяна на правната форма на дружество от Е. в О..
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Наред с това според задължителните за съдилищата в страната указания в т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим, като преценката за допустимост се извършва с произнасяне по същество на подадената касационна жалба. Съобразно задължителните постановки в т. 1 от Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция е длъжна служебно да следи за допустимостта на въззивното решение в обжалваната част и във фазата по селекция на касационните жалби. Констатирането на вероятност за наличие на някое от предвидените в ГПК основания за недопустимост на обжалвания съдебен акт обуславя допускане на касационно обжалване. При тази проверка касационната инстанция не е обвързана от доводите на касационния жалбоподател, с които в случая е обосновано поддържаното основание за касиране по чл. 281 т. 2 от ГПК, нито от относимите към това основание правни въпроси от изложението на основанията по чл. 280 ал.1 от ГПК. В случая изложените в исковата молба доводи за недопустимост на решението, както и преценката за наличие на правен интерес от предявяването на установителен иск по чл.124 от ГПК за установяване на факта, че ищецът е едноличен собственик на капитала на ответното дружество с ограничена отговорност, при положение,че същият е заличен като съдружник в ТР и при наличие на установен ред за защита срещу извършените вписвания чрез предявяване на иск с правно основание чл.29 от ЗТР, налагат касационната инстанция да извърши преценка дали е налице вероятна недопустимост на въззивния акт в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете с правно основание чл.124 от ГПК и чл.29 от ЗТР.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на №393 от 26.06.2014г. по т.д. №302/2014г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение №560 от 12.12.2013г. по т.д. №558/2012г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Николай И. Г. против [фирма], [населено място], иск за признаване за установено,че Николай И. Г. е едноличен собственик на капитала на ответното дружество, както и исковете с правно основание чл.29 от ЗТР, предявени под условие,че се уважи главният иск, за признаване за установена недопустимостта на вписването, съответно несъществуването на следните вписани обстоятелства по партидата на [фирма], [населено място], както следва: 1. от 16.09.2008г.: заличаване на Николай Г. като едноличен собственик на капитала, вписване на Г. Г. като едноличен собственик на капитала, заличаване на Николай Г. като управител, вписване на Г. Г. като управител, промяна на седалището и адреса на управление на дружеството от [населено място], област П., на [населено място], [улица], ап.6; от 20.04.2012г.: увеличаване на капитала от 5 000 лева на 6 000 лева, промяна на броя и номиналната стойност на дяловете; промяна на учредителния акт на дружеството; 3. от 04.05.2012г.: продажба на 10 дружествени дяла на Р. К.; приемане на Р. К. за съдружник; промяна на правно- организационната форма от Е. на О..
УКАЗВА на касатора Николай И. Г. да внесе държавна такса в размер на 160 лева /сто и шестдесет лева/ по сметка на ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщението и в същия срок да представят платежен документ по делото. При неизпълнение на указанията, касационното производство по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на указаната държавна такса, делото да се докладва на Председателя на Първо търговско отделение при ВКС за насрочване за открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.