3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 946
Гр.София, 08.12.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 269 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1749/12.08.13г., постановено по т.д.№ 4464/12г. от Софийския апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 629/27.06.11г. по т.д.№ 806/10г. на Софийския градски съд, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 350/27.02.12г., и е отхвърлен искът на касатора против [фирма], [населено място] за сумата над 21493.65 лв., представляваща част от неустойката за забава по т.77 от договора, дължима по фактура № 22/20.03.07г. до пълния предявен размер от 125171.48 лв., както и в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на иска с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на възнаграждение по договор от 28.08.06г. в размер на 74277.08 лв., с които е прихванато вземането за възнаграждение с вземания на ответника за неустойка по т.70 от договора.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно в обжалваните части, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови решението в обжалваните части въззивният съд е приел, че вземането за неустойка по т.77 от договора, представляваща неустойка за забава в плащането на възнаграждението от възложителя е частично погасено по давност. В мотивите на стр.8 е посочено, че забавата по фактура № 8/05.02.07г. за сумата от 112569.18 лв. е от 13.02.07г., по фактура № 17/05.03.07г. за сумата от 75640.30 лв. е от 13.03.07г. и по фактура № 22/20.03.07г. за сумата от 61302.49 лв. е от 27.03.07г., или изчислените неустойки са съответно: 62869.89 лв., 40807.94 лв. и 32888.79 лв. – общо 136566.62 лв. Решаващият състав е счел, че при предявена искова претенция на 19.03.10г. „неустойката по двете фактури преди 19.03.07г.” е погасена по давност. При проверка на първоинстанционното решение за поправка на очевидна фактическа грешка апелативният съд е посочил, че с това решение е присъдена сумата от 125171.48 лв. /в размера на предявения иск/, но е прието за основателно възражение за давност за сумите от 62869.89 лв. и 40807.94 лв., като вместо искът да се отхвърли, същият е уважен. Присъдената от въззивния съд сума за неустойката е в размер на 21493.65 лв., определена като част от неустойката за забава по фактура № 22/20.03.07г. Математически изчислена тази сума представлява разлика между присъдената неустойка от 125171.48 лв. и сбора на сумите 62869.89 лв. и 40807.94 лв. В частта за уваженото възражение за прихващане с вземане за неустойка по т.70 от договора въззивният съд е приел, че при забава на изпълнителя с повече от 87 календарни дни възложителят е развалил договора с покана от 09.05.07г., поради което изпълнителят дължи неустойка в размер на 10 % от стойността на СМР.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Поставеният въпрос от касатора е: Кой е началният момент на давностния срок за вземане за неустойка за забава, когато е уговорено, че същата се дължи за всеки просрочен ден? Позовава се на противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по решение № 48/07.09.10г. по т.д.№ 286/09г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 292/16.12.09г. по т.д.№ 292/09г. на ІІ т.о. и решение № 24/17.02.09г. по т.д.№ 574/08г. на І т.о.
В. правен въпрос е от значение за спора, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на съответствието на обжалваното решение с практиката на ВКС по въпроса: Кой е началният момент на давностния срок за вземане за неустойка за забава, когато е уговорено, че същата се дължи за всеки просрочен ден?, в частта на решението на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 629/27.06.11г. по т.д.№ 806/10г. на Софийския градски съд, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 350/27.02.12г., и е отхвърлен искът на касатора против [фирма], [населено място] за сумата над 21493.65 лв., представляваща част от неустойката за забава по т.77 от договора, дължима по фактура № 22/20.03.07г. до пълния предявен размер от 125171.48 лв. В останалата част не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 2073.56 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1749/12.08.13г., постановено по т.д.№ 4464/12г. от Софийския апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 629/27.06.11г. по т.д.№ 806/10г. на Софийския градски съд, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 350/27.02.12г., и е отхвърлен искът на касатора против [фирма], [населено място] за сумата над 21493.65 лв., представляваща част от неустойката за забава по т.77 от договора, дължима по фактура № 22/20.03.07г. до пълния предявен размер от 125171.48 лв.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в останалата част.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 2073.56 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.