2
2
Определение по т. д. № 3174/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. №3174/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 483
София, 12.06.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на седми април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 3174 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител – адв. В. Й. срещу решение № 2141/25.03.2013 г. по в. гр. д. № 6127/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № І-56-173 от 28.11.2011 г. по гр. д. № 25971/2010 г. на Софийски районен съд.
С последното са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу [фирма] искове с правно основание чл.199а, ал. 2 КЗ за сумата 23007,88 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за настъпил риск по договор за застраховка на финансов риск по застрахователна полица № 00080054/ 03.11.2008 г. и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 716,09 лв. за времето от 17.04.2010 г. до 07.06.2010 г.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в писмено изложение към касационната жалба релевира доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 3 ГПК, доколкото въззивният съд се бил произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси от значение за изхода на делото в противоречие с практиката на ВКС, практиката на съдилищата, и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, представени по следния начин:
1. Относно правата на застрахования по договор за застраховка на финансов риск, във връзка с договор за финансов лизинг, сключен в полза на трето лице, и по-конкретно, когато клаузата в полза на трето лице бъде отменена, респ. при отказ на третото лице да получи облагата, дали сключващият договор за застраховка/ обещател/ има единствено задължение да посочи друго ползващо се лице, или може сам да получи застрахователното обезщетение – чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК;
2. За процесуалното задължение на въззивния съд да изясни фактите по спора, защото решение, постановено при неизяснена фактическа обстановка води до неправилно прилагане на закона и до накърняване правото на защита на страните – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
3. Относно приложението на чл. 20 ЗЗД – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът ЗК [фирма], [населено място] в писмен отговор оспорва касационната жалба и въвежда твърдения за липса на предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение, Софийски градски съд е установил, че по застрахователна полица № 000-8054/U1/08-00373/03.11.2008 г. ищецът в качеството си на застрахован и ответникът в качеството на застраховател, са сключили договор за застраховка със застрахователно покритие – неплащане на вноски от страна на лизингополучателя – Ц. К. по договор за финансов лизинг. Страните по договора за застраховка са включили клауза в полицата, че договорът е в полза на трето лице – [фирма].
Тълкувайки волята на страните по реда на чл. 20 ЗЗД, съдът е приел, че страните са сключили валиден договор за застраховка в полза на трето лице, и за това трето лице се е породило право да иска изпълнение от застрахователя /промитента/ при настъпване на застрахователното събитие /неплащане на 2 и повече лизингови вноски/.
Счетено е, че представените и приети във въззивното производство 3 бр. писма, видно от които [фирма] е заявила, че не желае да се ползва от клаузата в нейна полза по посочената полица би могло да удостоверят единствено отказа на третото лице да придобие вземането, но не може да легитимират жалбоподателя /ищеца/ като кредитор на задължението за застрахователно обезщетение, защото вземането в хипотеза на отказ на третото лице не преминавало в неговия патримониум.
Въззивният съд е посочил, че договорът не губи силата си, само друго ползващо се лице трябвало да бъде посочено от обещателя /стипуланта/. По тези съображения, поради липса на материалноправна легитимация на ищеца е прието, че искът с правно основание чл.199а КЗ е неоснователен.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 година на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос да от значение за изхода на конкретното дело и да е обусловил правните изводи по предмета на спора. Този въпрос следва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като касационната инстанция може да уточни и конкретизира.
Първият материалнопоправен въпрос е свързан с правата на обещателя – застрахования, по договор за застраховка на финансов риск, сключен в полза на трето лице, в хипотеза на отказ от уговорката в негова полза, и дали застрахованият в този случай има единствено задължение да посочи друго ползващо се трето лице, или може сам да поиска и получи застрахователното обезщетение. Този въпрос е от значение за изхода на конкретното дело, предвид мотивите на въззивния съд за неоснователност на иска.
Жалбоподателят не е обосновал основание по т. 1 на чл. 280 ГПК, тъй като позоваването на ТР № 30/17.06.1981 г. е неотносимо, предвид разглежданата хипотеза на алеаторен договор и спецификата на третото лице в чиято полза е сключен договор за прехвърляне на вещни права и право на собственост срещу издръжка и гледане, което няма качеството на договарящ по смисъла на чл. 22, ал. 1 ЗЗД и кредитор по смисъла на чл. 87 ЗЗД, а само на бенефициер по този договор. В т. 4 на ТР е преценяван и въпросът за последиците при настъпване на смърт на приобретателя на вещното право и правото на собственост при договора за издръжка и гледане, и е прието, че не настъпва прекратяване на договора по право по отношение на прехвърлителя или на третото ползващо се лице.
Визираният по-горе правен въпрос не е намерил конкретно разрешение и в цитираните решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, тъй като в тях със задължителна сила е даден отговор на конкретно поставени въпроси, които не са идентични с този по т. 1, макар и да се коментират правоотношения между страните по повод сключен договор в полза на трето лице, както и упражняване на правото на уговарящия да отмени уговорката в полза на третото лице.
В решение № 10/10.06.2009 г. по т. д. № 510/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ отделение, съдът е приел, че отмяната на уговорката в полза на трето лице, съдържаща се в сключен между стипуланта и промитента застрахователен договор трябва да е заявена изрично и недвусмислено чрез едностранно материалноправно волеизявление, направено в писмена форма от неговия носител и не само адресирано до обещателя или до третото лице, а и да е достигнало до него. В случая, съдът е отрекъл хипотезата на отмяна на съглашение в полза на трето лице автоматично със завеждане на иск по чл. 411 ТЗ /отм./ при липса на изрично волеизявление на бенефициера, че ще се ползва от съдържащата се в сключения застрахователен договор уговорка в негова полза. Или посоченото решение е постановено по различен правен въпрос, предвид и различните факти по делото.
Касаторът е обосновал обаче приложението на т. 3 на чл. 280 ГПК, което да допринася едновременно и за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква първично определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото. В настоящата хипотеза, съдът е посочил, че е разгледал иск с правно основание чл. 199а КЗ, което налага съпоставка на правната регламентация на застраховката в полза на кредитор и съотносимостта на специалния спрямо общия закон- чл. 22 и сл. ЗЗД налагат тълкуване на визираните разпоредби.
Предвид съдържанието на изложението на основанията за касационно обжалване по приложно поле, посочените елементи на т. 3, чл. 280, ал. 1 ГПК по първия въпрос от изложението са налице, поради което е налице обосноваване на основанието за допускане на касационно обжалване по приложно поле.
Другите два въпроса в изложението на жалбоподателя са свързани с проверка правилността на въззивното решение и не покриват общия селективен критерии за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 25.03.2013 г. по в. гр. д. № 6127/2012 г. на Софийски градски съд , ГО, ІІ-Б въззивен състав.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер на 486 лв. по сметка на ВКС на РБ, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносния документ, делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: