3
3
Определение по т. д. № 3260/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 3260/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 480
София, 11.06.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на седми април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 3260 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Г. Р. С. от [населено място], [община], чрез адв. Х. Д. от АК – В. срещу въззивно решение № 302/29.03.2013 г. по в. т. д. № 106/2013 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 185/25.09.2012 г. по гр. д. № 829/2010 г. на Районен съд, [населено място]. С последното е прието за установено по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 1 КЗ, че жалбоподателят дължи на ЗК [фирма], [населено място] сумите 11734,97 лв., ведно със законната лихва, начиная от 29.04.2010 г. до окончателното изплащане на главницата, представляваща стойността на изплатеното от застрахователното дружество ищец регресно обезщетение на ЗК [фирма], за щета на лек автомобил „Сузуки Б.” с рег. [рег.номер на МПС] , причинена на 08.07.2006 г. от управляващия след употреба на алкохол л. а. ”Опел К.” с рег. [рег.номер на МПС] Г. Р. С., както и за сумата 3642,78 лв. лихва за забавено плащане върху главното задължение, считано от 08.01.2008 г. до датата на предявяване на вземането 29.04.2010 г.
Касационната жалба е бланкетна, като съдържа единствено изброяване на основанията за касационно обжалване – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Касаторът, след указания от въззивната инстанция в: „молба – уточнение на касационната жалба” е посочил, че обосновава допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че въпросът, който е от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото е: „Може ли застрахователят да встъпи в правата на застрахования, ако причинителят на щетата е член на домакинството – негов роднина, и не е действал умишлено”. Позоваването в молбата е на решение № 219/24.01.1968 г. по гр. д. № 2142/67 г., І г. о. на ВС.
Ответникът по жалбата – ЗК [фирма] в писмен отговор въвежда твърдение за неоснователност на касационната жалба. Посочва се, че в настоящото съдебно производство изобщо не се претендира обезщетяване на неимуществени вреди на наследниците на пострадалия – т. е. на братовчедка на увредителя, а претенцията е единствено за имуществени вреди на посочен лек автомобил, които са били изплатени от застрахователя на собственика на този автомобил – търговско дружество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касационно обжалване не следва да бъде допуснато. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение. Жалбоподателят е формулирал конкретен материалноправен въпрос, но той не е от значение за изхода на делото, поради което следва, че не е доказано водещото основание за допускане на касационно обжалване.
Предмет на делото по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 274, ал.1, пр. 1 КЗ е регресна претенция на ЗК [фирма] срещу водача на лек автомобил „Опел корса” с рег. [рег.номер на МПС] – Г. Р. С., управлявал автомобила след употреба на алкохол /концентрация 1,6 промила/ и причинил п.т.п, осъден с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 2297/2006 г. на В. за причинени имуществени вреди в резултат на настъпилото по вина на ответника п.т.п. Установено е, че щетите по втория лек автомобил „Сузуки Б.”, собственост на [фирма], застраховано при ЗК [фирма] са оценени на 11734,97 лв. /тотална щета/ , както и че същите са платени от застрахователя по застраховка ”Гражданска отговорност” – ЗК [фирма] на ЗК [фирма], застраховател по имуществена застраховка ”Автокаско” .
Или въззивният съд се е произнесъл по иск, свързан с упражнено регресно право на застрахователя срещу делинквента за платените суми за застрахователно обезщетение / чл. 274, ал.1, пр.1 КЗ/. В конкретната хипотеза, увреденото лице е търговското дружество – собственик на автомобила „Сузуки Б.”, на който са причинени щетите, като претенцията е за имуществени вреди.
На ответника по касационната жалба не следва да се присъждат поискани с писмения отговор разноски – адв. възнаграждение на адв. Зл. Т., тъй като не са представени доказателства за заплатено възнаграждение за тази съдебна инстанция.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 302/29.03.2013 г. по в. т. д. № 106/2013 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: