О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 848
София, 28.12.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на трети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 482 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от ЗД [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 2046/30.12.2011г. по в. гр. д. № 482/2012 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която исковете, предявени от М. Т. Магдалинчева по чл. 226, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД са уважени в посочените размери.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, тъй като не е налице деликт, както и валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”. Алтернативно в жалбата касаторът счита, че е налице и съпричиняване от страна на пострадалата, която пътувала без предпазен колан, и с бездействието си се е поставила в значителен риск, превишаващ нормалния, факт който не е бил съобразен от решаващия съд.
Иска се отмяна на решението в осъдителната му част и отхвърляне изцяло на претенциите.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с атакуваното решение съдът не е съобразил т. 9 на ППВС № 7/1978 г., според която обект на застраховка „Гражданска отговорност” е имуществото на застрахования, и след като последният е виновен за реализирането на п. т. п, и в резултат на настъпилото произшествие е починал, липсвал правен субект. От тук счита, че починалият делинквент няма имущество, което да бъде защитавано от исковете на увредени от деликта лица.
В подкрепа на теоретичната си конструкция, жалбоподателят се позовава на разпоредбите на чл. 257, ал. 1 КЗ и чл. 223, ал. 1 КЗ. В изложението се сочи, че обжалваният съдебен акт противоречи и на решение № 349/14.07.1989 г. на ВС, на решение № 3204/1974 г. на ВС и на т. 7 на ППВС № 17/63 г. по въпросите на съпричиняването.
В общо седем точки са въведени оплаквания за неправилни изводи досежно наличие на валидно застрахователно правоотношение и преценка на доказателствата.
Ответникът по жалбата в писмен отговор поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване
Третите лица помагачи не вземат становища по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касационно обжалване не следва да бъде допуснато. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение. Жалбоподателят не е формулирал конкретни правни въпроси, от значение за изхода на делото, които да са били разрешени в противоречие с практиката на ВКС и ВС, съгласно т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д . № 1/2009 г.на ОСГТК на ВКС. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.
Непосочването на правни въпроси, от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителните основания за това.
Правно неиздържано е позоваването на т. 9 от цитираното ППВС и на новата правна уредба в КЗ и противопоставянето им. Не би могло да се коментира в определение по чл. 288 ГПК наличието или липсата на правосубектност, с оглед изложеното разбиране на жалбоподателя, а и подобни правни съображения са в разрез с основни институти на гражданското право. Дори и при хипотеза на смърт на делинквента, застрахователят по ”Гражданска отговорност” не се освобождава от отговорност спрямо пострадалия.
Не е формулиран и конкретен въпрос, свързан с прилагане на правната уредба в хипотеза на съпричиняване на вредите, а и невярно е твърдението в жалбата /изложението по чл.2 80 ГПК е част от касационната жалба/, че въззивният съд не се е занимавал с този въпрос, и че отсъства произнасяне. Напротив, съдът е изложил аргументирани съображения за това, че не приема наличие на съпричиняване, тъй като пострадалата е била с поставен предпазен колан по време на катастрофата. А по отношение на въведените твърдения, че пострадалата е управлява автомобила, същите са направени за първи път с изложението към касационната жалба и не би могло да се преценяват на този етап на производството, още повече че в обжалвания въззивен съдебен акт изрично е бил обсъждан и този въпрос.
Изводите, до които е достигнал въззивният съд, са резултат от извършена от него в съответствие с правомощията му на инстанция по съществото на спора конкретна преценка на фактите и доказателствата, която настоящият състав споделя напълно като обоснована и законосъобразна.
Останалите оплаквания, свързани с наличие на съществени процесуални нарушения, съставляват основания по чл. 281 ГПК, т. е. възпроизведени са касационни оплаквания за неправилност на въззивното решение, които не биха могли да се преценяват към момента на допускане на касационно обжалване.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 2046/30.12.2011 г. по в. гр. д. № 2207/2011 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: