5
5
Определение по т. д. № 742/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 742/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№336
София, 08.04.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на първи април през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 742 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от ЗД [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 717/07.05.2012 г. по гр. д. № 2348/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 29.05.2009 г. по гр. д. № 662/2008 г. на СГС. С първоинстанционното решение е уважен предявеният от К. М. В. иск с правно основание чл. 407 ТЗ /отм./ срещу [фирма] за сумата 25 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди от пътно– транспортно произшествие на 18.08.2005 г., причинено виновно от валидно застрахования при ответника по риска „Гражданска отговорност” – Х. М. Ш., водач на лек автомобил „Мерцедес 200Е” с рег. [рег.номер на МПС] .
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, тъй като не е налице валидно застрахователно правоотношение, предвид въведено задължение от съда за представяне на документ, който застрахователното дружество не държало. Твърди се, че определеното застрахователно обезщетение не е съобразено с обществения критерий за справедливост, че не е уважено възражение за съпричиняване на пострадалата, предвид обстоятелството, че същата е пътувала в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол.
Иска се отмяна на решението в осъдителната му част и отхвърляне изцяло на претенциите или намаляване на размера на присъденото обезщетение.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с атакуваното решение съдът не е съобразил т. 5 и т. 7 на ППВС № 17/1963 г., както и разпоредбите на ППВС № 4/1968 г.
Ответникът по жалбата в писмен отговор поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касационно обжалване не следва да бъде допуснато. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение. Жалбоподателят не е формулирал конкретни правни въпроси, от значение за изхода на делото, които да са били разрешени в противоречие с практиката на ВКС и ВС, съгласно т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д . № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.
Непосочването на правни въпроси, от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителните основания за това.
Маркирането на противоречие с т. 7 на ППВС № 17/63 г. е свързано с въпросите за намаляване на обезщетението за вреди от непозволено увреждане, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се акцентира на значението на наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не на вина. Във въззивното решение отсъстват правни изводи, които да са в противоречие с т. 7 на визираното постановление , напротив в мотивите на обжалваното решение съдът се е позовал на евентуално съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил, в който е пътувала пострадалата, но е съобразил, че в производството по предявен пряк иск срещу застраховател по риска „Гражданска отговорност” е относимо единствено евентуалното съпричиняване от страна на пострадалия – т. е. на ищцата, като е заключил, че такова не е установено.
Съгласно новата практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, публично оповестена и служебно известна – Решение № 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. – принос за настъпване на увреждането ще е налице във всички случаи, когато пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпване на вредите или е допринесло за механизма на увреждането. Разбира се приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е направила възражение за съпричиняване, поради което въззивният съд е основал и своя извод за недоказаност на въведеното от жалбоподателя възражение в тази насока.
Съгласно Решение № 93/05.07.2012 г. по т. д. 0 373/2011 г. ВКС, ТК, ІІ т. о. – съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ще е налице, ако поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакакъв начин върху действията на причинителя на вредата. Приносът на водача на лекия автомобил, в който се е возила пострадалата, е личен за настъпване на пътно-транспортното произшествие и не обосновава автоматично и принос на всички пътуващи в автомобила. Приемането на обратното би довело до неоснователно накърняване на правната сфера на увреденото лице и до отговорност за чужди действия в хипотеза, която е извън законовото регламентираните. В подобен смисъл е и Решение № 40/27.03.2012 г. по т. д. № 113/2011 г. на ВКС,ТК, ІІ т. о., съгласно което е прието, че пострадалият пешеходец е допринесъл за настъпване на п.т.п., тъй като е употребил алкохол и в резултат на това е имал неадекватно поведение като участник в движението на пътя, изразило се във внезапно пресичане на двупосочно пътно платно при интензивно движение и на неразрешено място.
Според решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. не всяко нарушение на правилата на ЗДвП и ППЗДвП е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, като е обсъдена хипотеза на непоставяне на предпазен колан от пътник в превозното средство.
По отношение на посоченото от жалбоподателя несъобразяване от въззивния съд с разрешението, дадено в т. 5 на ППВС № 17/1963 г. не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като в изложението отсъства формулиран правен въпрос, а и по делото не са били налице основания за пряко приложение на постановките в т. 5 на посоченото постановление, предвид разглеждането на предявен пряк иск по чл. 407 ТЗ /отм./ и отсъствие на данни за плащане на застрахователно обезщетение.
Изводите, до които е достигнал въззивният съд, са резултат от извършена от него в съответствие с правомощията му на инстанция по съществото на спора конкретна преценка на фактите и доказателствата, която настоящият състав споделя напълно като обоснована и законосъобразна.
Останалите оплаквания, свързани с наличие на съществени процесуални нарушения, съставляват основания по чл. 281 ГПК, т. е. възпроизведени са касационни оплаквания за неправилност на въззивното решение, които не биха могли да се преценяват към момента на допускане на касационно обжалване.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 717/07.05.2012 г. по в. гр. д. № 2348/2009 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: