5
5
Определение по т. д. № 1386/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. №1386/13 на ВКС, ТК, І-во отд. P. 1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№911
София, 26.11.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 1386 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Л. К. и Л. К., чрез адв. Кр. Р. срещу въззивно решение № 1467/20.07.2012 г. по гр. д. №451/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено като недопустимо първоинстанционното решение от 04.07.2011 г. по гр. д. № 820/04.07.2011 г. на Кюстендилски окръжен съд и е прекратено производството по делото.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и неправилно приложение на материалния закон.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с въпроси, свързани с правната характеристика на иска с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./, респ. чл. 29 ЗТР и интереса от провеждане на подобен иск, като се е позовал на т. т. 1, 2 на чл. 280 ГПК.
Ответниците по касационната жалба З. Т. и В. Т., чрез адв. П. Ш. изразяват становище за недопускане на касационно обжалване, и за неоснователност на жалбата.
Ответниците [фирма] и [фирма] не изразяват становища.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да обезсили първоинстанционното решение, с което е уважен искът на жалбоподателите с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ и е прието за установено спрямо ответниците вписването с Решение от 17.11.1999 г. по ф. д. № 611/98 г. на Кюстендилски окръжен съд на несъществуващо обстоятелство -прехвърляне на 245 дружествени дяла от капитала на [фирма] от [фирма] на съдружника В. Т., Софийски апелативен съд е приел, че ищците нямат правен интерес от установяване недействителността на сделката по прехвърляне на дружествените дялове /поради твърдения за липса на воля на Т. за придобиване на дяловете/. Съдът е посочил, че защитата, предвидена в чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ е свързана с отстраняване порок на самото вписване на определеното от закона подлежащо на вписване обстоятелство, а не порок, свързан с възникването на самото обстоятелство, подлежащо на вписване.
Счетено е, че соченото несъществуващо обстоятелство – липсата на съгласие по възмезден двустранен договор за продажба на дружествени дялове, по скоро очертава правната характеристика на иск с правно основание чл. 26 ЗЗД – нищожност на договор, поради липса на съгласие на страна по сделката, но е отчетено и обстоятелството, че ищците не са страна по този договор /те дори са приети за съдружници в ответното дружество след Т./, и тъй като не са страна по договора, не биха могли да въвеждат порок, свързан с конкретното волеизявление при договора за прехвърляне на дялове.
Касаторът е посочил три правни въпроса, които счита за относими, и по които поддържа, че са налице основания по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК, визирайки и по трита въпроса: Решение № 5/08.02.2011 г. по т. д. № 271/2010 г. І т. о., ВКС и Решение № 77/27.05.2011 г. по т. д. № 516/2010 г., ІІ т.о., ВКС.
По отношение на първия въпрос – за това, последиците на чии порочни действия се отстраняват чрез иска по чл. 43, ал. 2 ГПК /отм./, респ. чл. 29 ЗТР – тези на съда или на колективния орган на търговеца или на лице от неговия персонален субстрат, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По този въпрос ВКС е взел отношение в Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ОСГК. В т. 3 на решението е разяснено, че искът е насочен към установяване пороци при вписването или на вписани от регистърния съд несъществуващи обстоятелства. Според Тълкувателното решение, понятието „несъществуващо обстоятелство” е въведено само по отношение на подлежащи на вписване обстоятелства, а „вписване на несъществуващо обстоятелство” по смисъла на чл. 498 ГПК /отм./ е налице, когато вписаното обстоятелство не е възникнало валидно. В този случай, за да бъде заличено вписването, съобразно разпоредбата на чл. 498 от ГПК /отм./, ищецът по иска с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ следва да установи със сила на пресъдено нещо по отношение на ползващите се лица, че вписаното обстоятелство не е настъпило, поради наличие на правоизключващи факти, препятстващи целените правни последици. В унисон с приетото в тълкувателното решение, но разсъждавайки в конкретната хипотеза по делото, с оглед вписан апорт, без да е отразен в дружествения договор, състав на ВКС е изложил аргументи в цитираното от жалбоподателя Решение № 5/08.02.2011 г., като е приел, че вписването въз основа на регистърно решение увеличение на капитала чрез апортна вноска на недвижим имот, без апортът да е отразен в дружествения договор, може да бъде квалифицирано като вписване на несъществуващо обстоятелство, съобразно разясненията в ТР № 1/2002 г. на ОСГК. В казуса по настоящото дело обаче, фактите са различни, както и страните по исковете – ищците /трети лица – съдружници в ответното дружество/ са поддържали, че е вписано несъществуващо обстоятелство, тъй като договорът за прехвърляне на дружествени дялове не бил подписан от купувача /съдружникът Т./, а от тук и правния интерес от поддържане на исковете е различно дефиниран. Поради това и по втория въпрос, свързан с правния интерес от провеждане на подобен иск е останало недоказано основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По отношение на третия процесуалноправен въпрос – за допустимостта в рамките на производството по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ при твърдение за вписване на несъществуващо обстоятелство да се установи недействителност в хода на исковия процес преюдициално, дори и да се приеме, че този въпрос е от значение за изхода на делото, не е доказана допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Приложеното решение на ВКС е свързано с производство по отмяна по чл. 303 и сл. ГПК, и същото не съставлява акт по смисъла на чл. 290 ГПК, за да се преценява основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 или т. 2 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1467 /20.07.2012 г. по гр. д. № 451/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: