5
5
Определение по т. д. № 561/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 561/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№178
София, 28.02.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 561 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от П. Х. П. от [населено място], чрез адв. К. Н. срещу въззивно решение № 666/02.05.2012 г. по гр. д. № 4340/2011 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата от уважения размер 20 000 лв. до пълния предявен размер от 70 000 лв., ведно с претендирана законна лихва и в частта за разноските.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Моли същото да бъде отменено в обжалваната му част и исковете да бъдат уважени.
В касационната жалба са изложени подробни съображения в подкрепа на становището, че обезщетението за неимуществени вреди е определено в нарушение на принципа на справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, тъй като не е съобразено с настъпилия вредоносен резултат от пътно транспортното произшествие.
Излагат се аргументи за претърпените болки и страдания, които, според жалбоподателя, не са обезщетени справедливо.
Касаторът е обосновал допустимост на касационното обжалване с твърдението, че относно въпроса за правилното приложение на принципа за справедливо обезщетяване на неимуществените вреди, съобразно чл. 52 от ЗЗД, съдилищата произнасят множество противоречиви съдебни актове при едни и същи травматични увреждания, присъждайки в пъти по-ниски, съответно по-високи обезщетения, което налагало произнасяне на ВКС, защото това било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
В изложението жалбоподателката се позовава на решение № 749/05.12.2008 г. на ВКС, ТК и на Наредба № 18 за задължителното застраховане, в която са били определени лимити на застрахователни суми за неимуществени вреди, които следвало да бъдат ориентир на съдилищата при определяне на обезщетенията. Ответникът по касационната жалба ЗК [фирма] в писмено становище счита,че не следва да се допусне касационно обжалване, а по същество излага доводи за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед нейната редовност – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав счита, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК.
За да потвърди в обжалваната му част постановеното от СГС решение, с което е отхвърлено искане за присъждане в полза на ищеца на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 20 000 лв. до пълния предявен размер от 70 000 лв., Софийски апелативен съд е приел, че съобразно тежестта и характера на вредоносния резултат, претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, както и трайните последици от травматичните увреждания – справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД се явява присъденото обезщетение в размер на 20000 лв.
Преценил е и, че размерът на съпричиняването е бил определен от първоинстанционният съд неправилно на ѕ, като е посочил, че той следва да е 1/5, и е намалил определеното обезщетение с 5000 лв., присъждайки обезщетение за разликата от 7000 лв. до 20 000 лв./ т.е. допълнително още 13000 лв./ в полза на пострадалия.
Значимият, с оглед изхода на спора материалноправен въпрос, на който се позовава касаторът в случая, е този за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. По отношение на този въпрос обаче не е изпълнено нито едно от основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК.
Цитираното решение на ВКС, ТК, макар и постановено по реда на чл. 290 ГПК /което води до извод за въведено касационно основание за обжалване по приложно поле по т. 1 от чл. 280, ал. 1 ГПК/ съдържа произнасяне по въпроса за възможността/невъзможността в съдебното производство по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ да бъде определена процентно трайната загуба на работоспособност на пострадалия от осъществен деликт, въз основа на изслушана в съдебно заседание медицинска експертиза и той да се различава от признатия с ЕР на ТЕЛК %. Даденото от касационния съд правно разрешение е неотносимо към настоящия случай, предвид различните факти по делото и затова не може да се да се приеме за доказано допълнителното изискване на т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно – даденото от въззивния съд разрешение по обуславящия изхода на делото правен въпрос да е в противоречие с даденото разрешение на същите въпроси в решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Доводите на касатора за неправилност на правните изводи на решаващата въззивна инстанция, макар и съставляващи отделно изложение на основанията за допускане на касационно разглеждане на делото, всъщност преповтарят съображенията в касационната жалба във връзка с оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на атакуваното решение.
Тези доводи обаче са относими към твърдяната неправилност на решението и затова е недопустимо да се обсъждат от ВКС във фазата на селектиране по реда на чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това, не би могло да се приеме, че поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са налице.
Неоснователно е и становището, че посочените материалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди при деликт произтичат от различните факти при всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона, дължащо се на трудности при прилагане на законовата разпоредба на чл. 52 ЗЗД, разбира се при съобразяване и с факта, че законовата норма установява справедливостта като единствен критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, и отчитайки обстоятелството, че с Постановление № 4/1968 година Пленумът на ВС е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на цитираната разпоредба, и тези указания не са изгубили своето значение и понастоящем. Именно наличието на тази задължителна съдебна практика, целяща точното и еднакво прилагане на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, налага извода, че не е налице и условието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
При това към настоящия момент по въпроси, свързани с приложението на чл. 52 ЗЗД са налице и постановени съдебни актове по чл. 290 ГПК, които обаче не са част от изложението на жалбоподателя.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 666/02.05.2012 г. по гр. д. № 4340/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: