5
5
Определение по т. д. № 1577/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 1577/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№941
София,04.12.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 1577 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място], срещу въззивно решение № 376/12.10.2012 г. по в. гр. д. № 213/2012 г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 13 от 29.02.2012 г. по гр. д. № 261/2011 г. на Районен съд, Ч.. С последното, е уважен иск с правно основание чл. 422 ГПК и е признато за установено, че вземането на | [фирма], [населено място] по заповед № 286/18.04.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК съществува до размер на 15018,19 лв. – главница, съставляваща неплатени лизингови вноски за периода март 2009 г. до април 2010 г. по договор за лизинг № 872/2007 г. и за разноски в съдебното производство в конкретно посочен размер.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно, тъй като в заповедното производство не били представени доказателства за предявяване на иска в рамките на законовия срок и съдът е следвало да отмени заповедта за изпълнение. Поддържа се, че дори и съдът да не е констатирал отсъствието на доказателства за предявен установителен иск в срока, следва да се счита „екс леге”, че заповедното производство е прекратено и издадената заповед за изпълнение е отпаднала „екс леге”, което от своя страна изисквало предявяване на осъдителен, а не на установителен иск.
Сочи се и нередовно упълномощаване на адвоката на ищеца, тъй като управителят на ищцовото дружество можело да представлява търговеца само заедно с другия вписан търговски управител /прокурист/.
Навеждат се доводи и за неправилно приложение на закона, тъй като съдът не бил приложил процесуалното правило на чл. 366 ГПК, както и аргументи за служебно констатиране от страна на въззивния съд на основания по чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, свързан със задължението на съда да обсъди всички относими към делото доказателства, мотивирайки се с т. 1 на чл. 280 ГПК, както и с т. 3 на чл. 280 ГПК по отношение на три процесуалноправни въпроса.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор поддържа, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта му, с която искът с правно основание чл. 422 ГПК е уважен до размер на 15018,19 лв., Смолянски окръжен съд е приел, че е налице от страна на ответника по иска неизпълнение на задължение за заплащане на дължими по договор за лизинг между страните – лизингови вноски, застрахователна премия и такса за услугата разсрочено плащане – общо в посочения по-горе размер.
Съдът е обсъждал възраженията на ответника за неправилно осчетоводяване на услугата по договора, за твърденията за неправилно начислени такси, за приложението на чл. 76 ЗЗД във връзка с предоставени платежни нареждания и вносни бележки, в които е налице отбелязване за плащане по договор /при наличие и на друг договор/ и при отсъствие на конкретност досежно погасяване на задължения за различни месеци и години. Обсъдено е неоспореното експертно заключение за размера на задълженията между страните по договора, съгласно издадени фактури, платежни нареждания и др. документи. Счел е, че увеличението на задълженията по договора за лизинг над първоначалната стойност /дължими лизингови вноски/, произтича от неизпълнение на договорни задължения, свързани със санкция за заплащане на допълнителни такси, довели до увеличаване на задължението на лизингополучателя.
По отношение на първия процесуалноправен въпрос, макар и общо формулиран, но относим към задължението на съда за обсъждане на всички доказателства по делото не може да се приеме за доказана основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният правен въпрос трябва да е конкретен и да е от значение за изхода на конкретното дело, т. е. да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. В случая, твърдението на страната е, че съдът не е преценил, че исковата молба не е депозирана в рамките на законовия срок, тъй като пред заповедния съд не било представено доказателство за предявяване на иска, не отговаря на действителността, а и подобно възражение не се съдържа в отговора на исковата молба, и не е било излагано като защитно средство пред съдилищата по съществото на спора. В кориците на делото /гр. д. 112/2011г.на Чепеларски районен съд/ е приложено съобщението до [фирма], връчено на 29.07.2011 г., ведно с разпореждане на съда, с което молителят е уведомен за постъпилото възражение, и за срока за предявяване на иска с правно основание чл. 422 ГПК. Приложено е и копие от искова молба с входящ номер от 19.08.2011 г., придружена с молба от дружеството до заповедния съд, постъпила по пощата, с отбелязване за получаване в съда на 24.08.2011 г., т. е. в рамките на законовия преклузивен срок. След като срокът е спазен, предявеният установителен иск е допустим.
Твърдението на жалбоподателя за необсъждане на доказателствата от въззивния съд не е подкрепено позоваване на конкретни доказателства и на конкретни факти, от значение за спора, които не са били доказани или обратното.
Въпросите за задължението на съда да обсъди и прецени всички факти и доказателства по делото, съгласно изричната регламентация на процесуалния закон, както и да мотивира своя акт, не са решени в противоречие с трайно установената съдебна практика, нито са разрешени в противоречие с цитираната от жалбоподателя съдебна практика по ГПК /отм./, нито с процесуалните норми на приложимия процесуален закон.
Формираните фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби. Въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на процесуалния и материалния закон въз основа на тях, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване.
По отношение на основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, свързано с три конкретно посочени въпроса ,относими изобщо към заповедното производство и иска по чл. 422 ГПК, ВКС намира следното: Първият от въпросите: „Може ли при липса на доказателства за завеждане на иск по чл. 422 ГПК и след подадено възражение срещу заповедта по чл. 410 ГПК, съдът да извърши служебна справка и да не обезсили издадената заповед„ – не е налице водещото основание за допускане на касационно обжалване, предвид неотносимост на въпроса към конкретните факти по делото. След като е спазен законовия срок и е предявен надлежно посоченият от закона установителен иск, безпредметно е обсъждане на варианти за обезсилване на заповед за изпълнение.
По втория въпрос: „Дали ищецът може да смени основанието, което е записано в заповедното производство” – също не е налице водещото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като подобен въпрос нито е бил обсъждан, нито е бил въведен посредством позволените от закона форми за оспорване на факти и обстоятелства в исковото производство. А дали ищецът дължи държавна такса и в какъв размер при промяна на основанието също не би могло да се преценява в производството, тъй като липсват данни за промяна на основанието и такива не са били предмет на обсъждане във въззивното решение.
И трите поставени въпроса по никакъв начин не са обусловили изхода на въззивното производство и постановения съдебен акт. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква първично определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 376 /12.10.2012 г. по в. гр. д. № 213/2012 г. на Смолянски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: