О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 849
София, 28.12.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 452 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], Ж. чрез адв. В. В. , срещу въззивно решение № 282/24.02.2012 г. по в. т. д. № 2253/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 19.03.2007 г. по т. д. № 166/2005 г. на СГС. С последното са отхвърлени, поради неоснователността им, исковете на жалбоподателя срещу [фирма], [населено място] с правно основание чл. 79 ЗЗД за заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнение на задължение за охрана в размер на 41 250,80 лв. и лихва за забава за периода от 12.10.2004 г. до 24.01.2005 г. в размер на 1490,50 лв. и са присъдени разноски в размер на 1 165 лв.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразили се в незачитане указанията, дадени в отменително решение на ВКС по конкретното дело.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по съществени процесуалноправни и материалноправни въпроси, като се е позовал на т. 1 и т. 3 на чл. 280 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор поддържа, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
По отношение на основния процесуалноправен въпрос, макар и неточно формулиран, не може да се приеме за доказана основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният правен въпрос трябва да е конкретен и да е от значение за изхода на конкретното дело, т. е. да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. В случая, след подробен преразказ на фактите по делото и на постановеното по реда на чл. 290 ГПК отменително решение № 107/11.09.2009 г. по т. д. № 557/2008г. на ВКС, ІІ т. о, жалбоподателят е посочил, че въззивната инстанция не се е съобразила с практиката на ВКС и при действието на отменения ГПК и при действието на ГПК от 2007 г. за задължителността на указанията на ВКС относно прилагане и тълкуване на закона, изложени в негово отменително решение. Поддържа се, че САС е отказал да изпълни указанията на касационния съд и даже не е разбрал тези указания относно прилагането и тълкуването на закона, като е цитирал, че има предвид посоченото на л. 4 на ред 23, 24 и 25 от решение № 107/2009 г. Или, дори и настоящият състав на основание т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС въз основа на обстоятелствата в тази част на изложението, да конкретизира правния въпрос, т. е. да уточни и донякъде да го квалифицира, то отново не е налице основание по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да постанови отменително решение, ВКС, като е приел, че обжалваният въззивен акт е необснован, се е позовал на чл. 293, ал.3 ГПК и е върнал делото за ново разглеждане „за извършване на изискуемите се от процесуалния закон съдопроизводствени действия по събиране на доказателствата и преценка на доказателствения материал”. Съставът на ВКС е счел, че въззивният съд неправилно е възприел фактите по делото, касаещи поведението на страните във връзка с митническото представяне и манифестиране на процесния товар, както и произтичащите от качеството му на митнически агент по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ППЗМ задължения на ответника, и е достигнал до извод, че е необоснован изграденият правен извод за това, че от обема на последните е изключено съхранението и пазенето на товара, превозван с откраднатия автомобил. ВКС е посочил, че доводите за виновно неизпълнение на задълженията на ответника, произтичат не от сключен с него договор за охрана, а от качеството му на митнически агент и възложените му по силата на закона / чл. 14 ППЗМ/ в това му качество конкретни дейности. Според ВКС, е следвало да се прецени дали в предмета на сключения между страните договор за поръчка по необходимост, с оглед спецификата на подлежащите на извършване правни действия, не се включва и задължение да осигури охрана на одобреното от А. „Митници” място за представяне на стока пред митническите органи /цитиран параграф 1, т.12 от ДР на ЗМ/.
Съгласно т. 1 на ТР № 2/28.09.2011 г. по т. д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС, решението по чл. 290 ГПК на ВКС, като акт на казуално тълкуване, е задължително в тълкувателната си част само за долустоящите на ВКС съдебни инстанции. С решението по чл. 290 ГПК правните въпроси, по които е било допуснато касационно обжалване получават окончателен отговор и не могат да бъдат пререшавани в рамките на същия правен спор. Това важи и за отменителните решения на ВКС, с които делото се връща за ново разглеждане от въззивния съд, които по правило не формират сила на пресъдено нещо. Или в случая, при първата касация ВКС се е произнесъл по материалноправния въпрос ”за произтичащата от закона отговорност на митническия агент по отношение на предоставената му за оформяне и проверка стока и за характера на възникналото между страните правоотношение” на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. И макар на този въпрос да липсва конкретен отговор, то ВКС в мотивирането на своето решение е посочил, че между страните не е бил сключен договор за превоз, е налице договор за поръчка /неформален и консенсуален/, и че е останало неизяснено дали в предмета на тази поръчка не се включва по необходимост, предвид спецификата на подлежащите на извършване правни действия, и задължение да се осигури охрана на определеното място за представяне на стоките пред митническите органи от агента.
При постановяване на следващото въззивно решение, предмет на настоящото обжалване, въззивният съд е преценявал допълнително събирани пред въззивната инстанция писмени и гласни доказателства , извършил е повторен разпит на посочения от ВКС свидетел и е съобразил изискването за съвместна и обстойна преценка на доказателствата в тяхната връзка и относимост към конкретното правоотношение. Съдът не се е отклонил от даденото тълкуване на правната връзка между страните, като е изложил правни аргументи за правата и задълженията на страните в конкретния случай , и за отсъствието на задължение на ответника за пазене на товара /надзор на превозното средство/ в качеството му на митнически агент. В решението е намерил израз и анализ на нормативната уредба, свързана с правата и задълженията на митническия агент, т. е. и в тази част не са налице отклонения от указанията в отменителното решение.
Въпросите за задължението на съда да обсъди и прецени всички факти и доказателства по делото, съгласно изричната регламентация на процесуалния закон, както и да мотивира своя акт, не са решени в противоречие с трайно установената съдебна практика, нито са разрешени в противоречие с цитираната от жалбоподателя съдебна практика по ГПК /отм./, нито с процесуалните норми на приложимия процесуален закон.
Формираните фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби. Въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на процесуалния и материалния закон въз основа на тях, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване.
По отношение на основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, свързано с обема на правата и задълженията на митническия агент и дали се включва по необходимост в задълженията на агента да опазва стоката и пр., не би могло повторно да се допуска касационно обжалване отново на основание т. 1 на ТР №2/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 282 /24.02.2012 г. по в. т. д. № 2253/2009 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: