5
5
Определение по т. д. № 635/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 635/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№222
София, 13.03.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 635 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба на [фирма], [населено място] против въззивно решение № 98/18.04.2012 г. по в. т. д. № 635/2011 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 702/04.07.2011 г. по т. д. № 1853/2010 г. на Варненски окръжен съд. С последното е прието за установено, че ищецът [фирма], [населено място], с променено наименование на [фирма], не дължи на касатора сумата 56 913,44 лв. по дебитно известие от 07.09.2010 г., претендирана като стойност на потребена, но неотчетена и незаплатена ел. енергия за периода от 24.03.2010 г. до 31.08.2010 г. в търговски обект, намиращ се в [населено място] и корекция на сметки от дата 01.09.2010 г., извършена на основание чл. 38, ал. 3, т. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
Ответникът по касационната жалба не депозира писмен отговор и становище по допускане и основателност на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е недопустимо на соченото основание.
В изложението си, касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа, че съдът се е произнесъл по значим за спора материалноправен въпрос – този за наличието на правна възможност на доставчик на електрическа енергия да извърши последваща промяна на сметките на своите абонати, поради установения нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера – средство за търговско измерване.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 година на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора. В случая, жалбоподателят е формулирал конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото, тъй като въпросът за наличието на правна възможност за едностранна корекция в сметните на абонатите на ел. енергия при установен нерегламентиран достъп до вътрешността на средството за техническо измерване е бил преценяван и обсъждан от решаващия съд, предвид характера на предявения отрицателен установителен иск за недължимост на горепосочената сума, начислена след корекция на сметката на посоченото търговско дружество за времето шест месеца назад след направена констатации за нерегламентиран достъп до електромера.
Соченият от касатора правен въпрос, за да представлява общо основание за селектиране на касационната жалба, трябва да е от значение за конкретното дело, неговата обща значимост да е намерила конкретно проявление в настоящото производство, както е в случая.
В настоящата хипотеза обаче, жалбоподателят не е доказал основанието по т. 3 на чл. 280 ГПК, тъй като въззивният съд не се е отклонил от дадените в задължителната практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК разрешения по този въпрос. В цитираните от първоинстанционния и въззивния съд съдебна практика на ВКС по същия правен въпрос, която е задължителна за съдилищата, е прието, че извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел. енергия от доставчика на електроенергия е лишена от основание, както при действието на отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители , така и след влизане в сила на Закона за енергетиката /ДВ, бр.107/09.12.2003 г./
В своята последователна практика , която настоящият състав изцяло възприема – решение № 177/12.12.2011 г. по т. д. № 1008/2010 г. ,ІІ т. о.; решение № 165/19.11.2009 г. по т. д. № 03/2009 г.; решение № 104 от 05.07.2010 г. по гр. д. № 885/2009 г.; решение № 26/04.04.2011 г. по т. д. № 427/2010 г.; решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 9/2010 г., ВКС посочва, че коригирането на сметки само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната ел. енергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на използващия ел. енергия препятствало правилното отчитане на ползвана енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност. В цитираната практика на ВКС, както и в служебно известното на съда Решение № 12/11.02.2013 г. по т. д. № 1080/2011 г., ІІ т. о., е маркиран и въпросът за разпоредбите на Общите условия, които не би могло да обосновават правото на доставчика да извършва едностранна корекция на сметките и неравноправния им характер, сочещ на тяхната нищожност по силата на чл. 146, ал. 1 З. и чл. 26, ал. 1 ЗЗД и порази това за необвързване на ползващите ел. Енергия.
Не е налице и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване, предвид позоваване на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като поставеният от жалбоподателя правен въпрос не допринася едновременно и за точното прилагане на закона, и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква първично определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
След като е формирана по поставения правен въпрос задължителна съдебна практика от ВКС, обективирана в посочените шест решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК по същия правен въпрос, и тази практика е съобразена от решаващия съд и се споделя изцяло от настоящия състав, не се налага допускане на касационно обжалване на соченото основание.
Останалите, изложени в приложението аргументи, не попадат в основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за касационно обжалване, а съставляват основания по чл. 281, т. 3 ГПК, каквито са тези за неправилност на обжалваното решение. По тях съдът се произнася едва при разглеждане на касационната жалба по същество във фаза, следваща тази по допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 98/18.04.2012 г. по в. т. д. № 635/2011 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: