4
4
Определение по т. д. № 1902/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. №1902/13 на ВКС, ТК, І-во отд. P. 1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№38
София, 20.01.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на девети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 1902 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Застрахователна компания [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 7545/12.11.2012 г. по гр. д. № 1619/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 16.12.2011 г. по гр. д. № 28737/2011 г. на Софийски районен съд. С последното, ЗК [фирма] е осъдена да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл. 245, ал. 1 от К. сумата 11 500 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.07.2009 г. до окончателното изплащане, както и разноски за съдебното производство.
.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради необоснованост, излагат се и аргументи за неправилно приложение на материалния закон.
Ответникът по касационната жалба, [фирма] в писмен отговор поддържа, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът на [фирма], [населено място] е уважен в посочения размер, Софийски градски съд е приел, че между страните е съществувало валидно застрахователно правоотношение за имуществено застраховане по договор за морска застраховка, както и обстоятелството, че за настъпилото застрахователно събитие – авария на застрахования кораб, удостоверено с морски протест, за което, според обстоятелствата, застрахователят е бил своевременно уведомен.
В обжалваното решение съдът е преценявал застрахователните рискове, покрити със застрахователния договор ”Каско плавателни съдове”, измежду които е и повреда на плавателния съд, която се обезщетява с разумната стойност на ремонта – онези разноски, необходими за поправяне на претърпяната вреда /Общи условия – буква А, чл.13.1.1 ОУ/, както и хипотезите в чл. 13.1.6.2 от ОУ и съблюдаването на изискването при настъпване на застрахователно събитие, застраховащият да представи рапорт на корабособственика, заверен морски протест и рапорт на авариен комисар /чл. 4.2ОУ/.
Досежно размера на обезщетението съдът е съобразявал писмените доказателства по делото, свързани с ремонтните дейности, както и експертното заключение.
В изложението липсва формулиран правен въпрос, като жалбоподателят в раздел 2 е посочил, че във въззивното решение съдът не е съобразил действащите правни разпоредби на К., които са задължителни и с това се създавали предпоставки за обжалване на незаконосъобразното решение.
Поддържа се, че е налице основание на т. 3 на чл. 280 ГПК, отново без да се аргументира.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният правен въпрос трябва да е конкретен и да е от значение за изхода на конкретното дело, т. е. да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. В случая, в изложението липсва такъв въпрос, поради което не е налице основната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Твърдението в подточка 2 на изложението за противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС и позоваването на решение № 168/12.04.2010 г. по гр. д. № 896/2009 г. и решение № 29/07.05.2008 г. по т. д. № 535/2008 г. на ВКС са недоказани не само предвид отсъствие на правен въпрос, разрешен по различен начин от съдилищата и намерил отражение в цитираните актове, но и предвид различните факти и обстоятелства по тези дела и различната нормативна уредба, която е била предмет на анализ – Кодекс на труда и ЗЗД.
Формираните фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби.
Въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на процесуалния и материалния закон въз основа на тях, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване по приложно поле.
Недоказано е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като разпоредбата намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква първично определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото. В случая, позоваването на чл. 349, ал. 1 К. и то в касационната жалба не съставляват мотив за допускане на касационно обжалване, нито би могло ВКС, основавайки се на предпоставката по т. 3 на чл. 280 ГПК да преценява как тази норма е приложена по конкретното дело във фазата по допускане на касационно обжалване
По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
В полза на ответника по касация не следва да бъдат присъждани поискани от него разноски за настоящото производство, тъй като не е доказано, че такива са били направени пред тази инстанция.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 7545 /12.11.2012 г. по гр. д.1619/2012 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: