4
4
Определение по т. д. № 656/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 656/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№277
София, 25.03.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 656 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез адв. П. Г. против въззивно решение № 176/17.04.2012 г. по в. т. д. № 1387/2011 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение по т. д. № 208/2009 г. на Старозагорски окръжен съд в частта, с която [община] е осъдена да заплати на жалбоподателя сумата 286631,15 лв., представляваща стойността на предоставените за времето от 30.06.1998 г. до 30.11.1998 г. услуги по сметосъбирането, по обявения за нищожен договор с дата 01.02.1997 г. и е прекратено производството, поради наличие на сила на пресъдено нещо по в. т. д. № 1387/2011 г., както и срещу тази част от решението, с която е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен иска на жалбоподателя срещу [община] за сумата 154 957,15 лв., представляваща равностойността на даденото по нищожен договор за времето от 10.03.1999 г. до 27.07.1999 г., и в частта за разноските.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалноправни норми и необоснованост.
Ответникът по касационната жалба не заявява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е недопустимо на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът се позовава общо на всички основания по чл. 280 ГПК, без конкретно да е разграничил по поставените и номерирани от него четири въпроса , кое е основанието по отношение на всеки от тези въпроси за допускане на обжалване по приложно поле.
По първия от поставените правни въпроси: Дали решението по частичния иск обуславя СПН относно останалата част от вземането при последващ иск, би могло да се приеме, че същият е релевантен, предвид правното разрешение на въззивния съд по отношение на първия от исковете, свързан и с обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството, поради наличие на сила на пресъдено нещо. Правните изводи на въззивната инстанция са в унисон с приетото в Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ВКС, както и на приложеното от жалбоподателя Решение № 89/11.07.2011 г. по т. д. № 716/2010 г., І т. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
След като по т. д. № 192/2008 г. на Ст.ОС с влязло в сила решение е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [община] частичен иск за заплащане на сумата 27 305 лв. за времето от 01.01.1998 г. до 31.12.1998 г. във връзка с дейности по сметосъбирането, представляващи стойността на получени без основание /по нищожен договор/ услуги, а по настоящото производство ищецът претендира равностойността на същите дейности за периода 30.06.1998 г. до 30.11.1998 г. по реда на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд, съобразно разрешението на ТР №1/2001 г. е съобразил, че при отхвърляне на частичния иск се отрича основателността на претенцията като цяло. Решението е съобразено с формираната съдебна практика, поради което не е налице основание по т. 1 на чл. 280 ГПК.
По отношение на втория правен въпрос, не са налице основания по чл. 280, т. 1 и 2 ГПК, тъй като по отношение на това как се определят пределите на СПН и формират ли се от размера на иска, периода и фактическите отношения, не е пояснено в какъв аспект не е съобразена правната норма на чл. 298 и сл. ГПК от въззивния съд. В случая, обжалваното решение не се е отклонило от даденото с решение № 89/11.07.2011 г. на ВКС разрешение по частичния иск и обективните предели на СПН.
Третият посочен от жалбоподателя правен въпрос – за това дали подписаното споразумение между кредитора и длъжника с признаване на вземането, с което се отсрочва същото има ефект на прекъсване на давността е относим към тази част от въззивното решение, с което се отхвърля иска, поради уважаване на въведено в процеса правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност. В същото време обаче, разрешаването на този въпрос не би рефлектирало върху крайния извод на въззивния съд, тъй като зачитането на признанието, т. е. в случая на споразумението, съдържащо признание, би имало значение само при преценка при съществуващо вземане по договора, докато фактите по конкретното дело са различни, с оглед прогласяване нищожността на договора и претенцията, основана на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на даденото при липса на основание.
По въпроса за обвързаността на съда от въведено в процеса възражение за изтекла погасителна давност не е нито обосновано отклонение от съдебната практика в даденото от въззивната инстанция правно разрешение, нито е аргументирано приложението на т. 3 на чл. 280 ГПК. След като е въведено възражение за изтекла погасителна давност, съдът е в правото си да прецени, както приложимия срок , така и при направено възражение за прекъсване, релевантните за последното факти и обстоятелства, и да даде отговор чрез мотивите на съдебния акт. Няма спор, че след като с влязло в сила решение е прието, че договорът между страните е нищожен, то правното квалифициране на искането за връщане на даденото е при хипотеза на начална липса на основание – чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Вземането, произтичащо от фактическия състав на неоснователно обогатяване, посочен по-горе, е станало изискуемо от деня на получаването/ извършването / на престацията, и от този момент започва течението на давностния срок. В този смисъл са постановките на т. 7 на ППВС № 1/28.05.1979 г. и същите са били приложени точно от въззивната инстанция.
Настоящият състав намира за безпредметно обсъждане на приложени решения на ВКС – решение № 708/09.11.2005 т. и решение № 1055/17.10.2008 г., постановени по реда на ГПК /отм./, тъй като същите са неотносими към фактите по настоящото дело, предвид обсъждането с тях на граждански иск в наказателно производство и значението му за течението на давността и мотивите на решение за извършване на делба, в хипотеза на допусната грешка при изчисляване на квоти на съделители. Споменаването на СПН и коментирането на т. 18 от ТР № 1/2001 г. не обосновават основание за допускане на касационно обжалване по визирания по-горе въпрос.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 176/17.04.2012 г. по гр. № 1387/2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: