4
4
Определение по т. д. № 496/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 496/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№57
София, 30.01.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 496 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 50/01.02.2012 г. по гр. д. № 881/2011 г. на Окръжен съд, [населено място], с което е отменено първоинстанционното решение № 1047/12.10.2011г. по гр. д. № 2343/2010 г. на РС, [населено място] и е постановено друго решение, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл. 79 ЗЗД за сумата 20973,67 лв. и чл. 86 ЗЗД за сумата 5313 лв.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост.
За да обоснове неоснователност на предявения иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал наличието и изпълнението на договорни отношения с ответното дружество, обосновавайки се с представените от ищеца две фактури, неподписани от ответника, с липсващо в тях описание на извършените доставки, както и с отсъствието на други доказателства, установяващи количеството и вида на извършени СМР, за приемането на работата от ответното дружество.
Във въззивното решение е посочено, че единствените преки доказателства за съществуването на договорна връзка между страните са представените две фактури, издадени от ищеца с посочено в тях основание за плащане ”Акт обр. 19 от 30.05.2008 г.”, без посочването на конкретната извършена работа по вид, количество и стойност.
Според решаващия съд, представеният Акт обр. 19 не следва да се обсъжда, тъй като не е подписан от нито една от страните. Изложени са съображения, свързани с неформалния характер на договора за изработка и за тежестта, съобразно чл. 154 ГПК на ищеца, да установи релевантните за спора факти.
В изложението си жалбоподателят е обосновал допускането на касационно обжалване на атакуваното решение с твърдението, че според него, първият съществен процесуалноправен въпрос от значение за спора е: за преклузията на правата на ответника да прави конкретни възражения по съществото на спора след изтичане на срока за отговор на исковата молба, а материалноправният въпрос: представлява ли едностранно подписаната от ищеца данъчна фактура, която е отразена в търговските книги и е осчетоводена от ответника, доказателство за наличие на изпълнение на договорно отношение?
Поддържаното основание е по т. 1 на чл. 280 ГПК, като се цитират и прилагат решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба не представя отговор и не взема становище по допустимостта и основателността й.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, ТК намира, че касационно обжалване не следва да се допусне.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора. В случая, поставените два правни въпроса, които са свързани с последиците от неподаване на писмен отговор /чл. 133 ГПК/ и преклузията по отношение възможността да се релевират възражения, както и за доказване на съществуването/ несъществуването на твърдяната договорна връзка между страните, за изпълнението на задължения по договора и значението на счетоводните записвания, би могло да се счетат за значими за изхода на делото по смисъла на ал. 1 на чл. 280 ГПК, доколкото решаващата воля на съда е основана на доказване на съществуването на облигационна връзка между страните по делото.
По отношение на първия от поставените въпроси касаторът не е доказал наличието на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид разрешението, дадено с Решение № 76/10.02.2011 г. по гр. д. № 648/2010 г., ВКС, ГК, ІV г. о. и решение № 111/08.10.2010 г. по т. д. № 1068/2009 г., ВКС, ТК, І т. о. В цитираните решения ВКС се е произнесъл по приложимостта на процесуалната норма на чл. 133 ГПК, като е обсъждал по конкретните дела въведени от страните различни по характер възражения, на различни етапи на съдебното производство, като е съобразено действието на процесуалната норма преди изменението и ДВ, бр.100/2010 г.
По вторият материалноправен въпрос касаторът не е доказал основанието за допускане на касационно обжалване, предвид представеното решение № 23/07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010 г., ІІ т. о. на ВКС. С последното, ВКС е обсъждал хипотеза, при която като доказателство за наличие на договорна връзка между страните е обсъждана двустранно подписана фактура, която е отразена в търговските книги на ответника, и последният е упражнил по нея правото си на данъчен кредит по ДДС. В това решение е посочено, че фактурата следва да съдържа определени реквизити, в това число и описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане и пр. В тази връзка, обжалваното въззивно решение не се е отклонило нито от задължителната цитирана по-горе практика на ВКС, нито от постановеното по чл. 290 ГПК и служебно известни на настоящия състав други решения , които са цитирани в приложеното решение, както и решение № 67/06.07.2010г. по т.д. № 898/2009г. на І т.о на ВКС , и в тях се обсъждат и въпросите, свързани не само със значението на фактурата, но и с доказването на факта на предаване на стоките, отразени по фактурата, респ. на изработването им , и от там за дължимост на стойността на изработената продукция.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 50/01.02.2012 г. по гр. д. № 881/2011 г. на Окръжен съд, [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: