5
5
Определение по т. д. № 2067/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. №2067/13 на ВКС, ТК, І-во отд. Page 1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№104
София, 12.02.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 2067 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Р „К.”, [населено място] срещу въззивно решение № 19/17.01.2013 г. по в. гр. д. № 465/2012 г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 111/09.10.2012 г. по гр. д. № 139/2012 г. на Девински районен съд.
С последното е уважен иск с правно основание чл. 58 ЗК и е отменено решение на Общото събрание на кооперацията – жалбоподател от 30.03.2012 г. за изключване на член кооператора Н. Р. В.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради нарушения на материалния закон – чл. 16, ал. 1, изр. 2 ЗК, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразили се в необсъждане на всички приложени по делото доказателства, в това число Протокол на Управителния съвет № 5/29.02.2012 г., в който са изброени поименно членовете, предложени за изключване и поканите до членовете и тяхното съдържание.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с процесуалноправни въпроси, свързани със съдържанието на поканата при хипотеза на включване в дневния ред на събранието на предложения за изключване на членове, с въпроса за тълкуване съдържанието на текста на чл. 16, ал. 1, т. 2 ЗК, изискващ вписване на въпросите от предстоящия дневен ред на общото събрание и по въпроса за необходимостта от конкретизация на основанията за изключване на членовете и посочване на основанията в поканата за събранието, като се е позовал на т. т. 2 и 3 на чл. 280 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор поддържа, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът, предявен от Н. Р. Вели от [населено място] за отмяна на решение на общото събрание от 30.03.2012 г. на РПК ”К.”, [населено място] с правно основание чл. 58 ЗК е уважен, Смолянски окръжен съд е счел, че поканата за провеждане на общото събрание на кооперацията от 30.03.2012 г. не е отговаряла по съдържание на изискванията на правните норми, поради което свикването и провеждането му са незаконосъобразни.
Изложени са съображения, че макар и връчена на ищеца в рамките на законовия срок, поканата за свикване на общото събрание е съдържала в дневния ред точка – изключване на член – кооператори, като не е посочено конкретно до кои лица се отнася предложението за изключване. Съобразено е, че е визирано само общо основание за изключване – „нанесени щети на кооперацията и грубо нарушение на ЗК и Устава”, поради което е прието, че е липсвала яснота относно основанията за изключване на ищеца във връзка с индивидуални нарушения, тъй като на събранието са били изключени няколко член –кооператори. Счетено е, че по този начин се препятства правото на ищеца чрез писмени или устни обяснения да се защити пред общото събрание.
Съдът е обсъждал и съдържащите се в документите по делото твърдения за допуснати нарушения и представените в тази връзка доказателства и е изложил краен извод за нарушение на чл. 16 от ЗК и за нередовност на свикване и провеждане на събранието, и за отмяна на основание чл. 58 ЗК.
По отношение на основния процесуалноправен въпрос, свързан с наличие или отсъствие на изискване за изписване в поканата за свикване на общо събрание на кооперацията на имената на лицата предложени за изключване и на основанията, фактите, свързани с изключването, при положение, че член-кооператорът е знаел за предстоящото изключване би могло да се приеме за доказана основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният правен въпрос трябва да е конкретен и да е от значение за изхода на конкретното дело, т. е. да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Недоказано е основанието по т. 2 на чл. 280 ГПК, предвид позоваването от касатора на определение на ВКС, постановено по реда на чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване. Този акт на ВКС не формира задължителна съдебна практика, нито би могло да се приеме въз основа на мотивите в определението, че по обсъждания в определението правен въпрос е налице разрешаване от въззивния съд по различен начин от обжалваното въззивно съдебно решение. По двете дела са налице различни факти и обстоятелства, макар че се обжалват решения на общи събрания на различни кооперации и в частност на предложения за изключване на член -кооператори, като не е налице сходство в разрешаваните правни въпроси и обсъжданите различни Устави на кооперациите, по повод преценка изискването на ЗК за вписване на въпросите от дневния ред в поканата за събранието.
На настоящия съдебен състав е известно решение на ВКС, ТК № 139/11.11.2013г. по т.д. № 301/2012г.,ТК,І отделение , постановено по реда на чл.290 ГПК в което е даден отговор, че в съдържанието на поканата за свикване на Общо събрание на кооперацията,когато в дневния ред е включено предложение за изключване на член- кооператор, следва да се посочат конкретните действия или бездействия на член-кооператора,респ. такива извършени съвместно с друг член- кооператор,които представляват несъответствие с конкретни разпоредби на закона, устава или на решение на органа на кооперацията,представляващи основание на направеното предложение за изключване.
Формираните фактически и правни изводи на въззивния съд, съдържащи се в обжалваното пред настоящия състав решение, са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби.
Въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на процесуалния и материалния закон въз основа на тях, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване.
По отношение на въпроса за тълкуване на израза ”вписване на въпроси” в поканата за събранието по смисъла на чл. 16, ал. 1, изр. 2 ЗК не е налице основание за допускане на касационно обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът не е обосновал останалите изисквания, за да се приеме, че е налице основанието по т. 3 на чл. 280 ГПК. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква първично определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, като в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените и поискани съдебни разноски за настоящото производство в размер на сумата 200 лв. – адвокатско възнаграждение на адв. С. Б., съгласно договор за правна защита и съдействие от 11.04.2013 г.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 10/17.01.2013 г. по в. гр. д. № 465/2012 г. на Смолянски окръжен съд.
Осъжда РПК „К.”, ЕИК[ЕИК], със седалище [населено място] да заплати на Н. Р. В, ЕГН [ЕГН], [населено място], сумата 200 /двеста / лева, разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: