4
4
Определение по т. д. № 712/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 712/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№334
София, 08.04.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 712 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 86 10.05..2012 г. по гр. д. № 1016/2011 г. на Окръжен съд [населено място] в частта, с която е потвърдено решение № 317/21.11.2008 г. по гр. д. № 72/2008 г. на Районен съд, [населено място]. С последното, е бил уважен искът на [фирма] срещу жалбоподателя по чл. 108 ЗС по отношение на четири конкретно описани движими вещи – машини за обработка на дърво, сушилня и машина за монтаж.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост /чл. 281, т. 3 ГПК/.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по правен въпрос, които е формулирал така: “при иск за собственост на движими вещи, които притежават фабрични номера, следва ли в документите, установяващи придобиването им, да са посочени тези номера с цел индивидуализацията на същите и установяване идентичността между документите за придобиване на процесните по делото машини”.
Посочено е противоречие на въззивното решение с решение № 647/29.09.2009 г. по гр. д. № 1141/2008 г. на ІІІ г. о. на ВКС.
Ответникът по касационната жалба, в писмен отговор поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното въззивно решение, Благоевградски окръжен съд е приел, че по отношение на претендираните вещи ищецът разполага с митнически декларации и фактури за закупуване и превоз на вещите, и тъй като тези документи съставляват само индиция за твърдяни права, защото не установяват при условията на пълно и главно доказване правата му на собственост, доколкото в тях липсват фабричните номера на машините, е използвана експертна оценка за установяване признаци на сходство, съобразно указанията на ВКС, дадени в отменителното решение № 152/13.09.2011г. по т.д. № 950/2009 г. Като недоказани са приети твърденията на ищеца по отношение на една от машините, което е мотивирало съда да постанови отхвърляне на иска в тази му част.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК е необходимо посочените процесуалноправни и материалноправни въпроси, разрешени с обжалваното решение, да са обусловили изводите на съда по спорното материално право.
В случая, при допускането до касационно обжалване при предходната процедура по делото, ВКС е разглеждал при допускане на касационно обжалване по чл.288 ГПК въпросите, свързани с доказване на релевантните факти при предявен иск по чл. 108 от Закона за собствеността и разпределение на доказателствената тежест в това исково производство. В решението на ВКС са дадени конкретни указания, свързани с индивидуализация на движимите вещи, като е преценяван и въпросът за отсъствие в писмените документи на фабричните номера на закупените от търговеца машини. При новото разглеждане на делото, съдът е отчел дадените му указания в тази връзка за назначаване на експертиза, и е обсъждал експертното заключение, наред с останалите събрани по делото доказателства.
Формулираният от жалбоподателя въпрос е фактически, свързан е с установяване идентичност на движими вещи, и не съставлява правен въпрос, по който следва да бъде формирана трайна съдебна практика, нито е налице противоречиво разрешаване от съдилищата, предвид представеното решение на ВКС, постановено по реда на ГПК /отм./ по повод предявен иск за делба на движими вещи. Не е налице и допълнителното основание по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационно обжалване.
Изводите на въззивната инстанция относно доказване произхода и идентичността на движимите вещи са направени в рамките на възложената му правораздавателна функция като съд, който следва да реши материалноправен спор по същество. Именно при осъществяването на тази функция, в съответствие с процесуалните правомощия на въззивната инстанция /чл. 208, ал. 1 и чл. 211, във вр. с чл. 188 ГПК (отм.) е формиран и извода за доказаност на твърденията на ищеца по предявения ревандикационен иск.
Правните изводи на решаващия състав за основателност на иска произтичат от цялостната и конкретна преценка на събрания по спора доказателствен материал. Възприетата от въззивния съд фактическа обстановка и изводите по приложението на материалния закон не могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване. Доводите на касатора в тази насока са относими към поддържаните основания за неправилност, но е недопустимо да се преценяват в производството по чл. 288 ГПК.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 86 от 10.05.2012 г. по гр. д. № 1016/2011 г. на Благоевградски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: