6
6
Определение по т. д. № 2009/13 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. №2009/13 на ВКС, ТК, І-во отд. P. 1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№107
София, 12.02.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 2009 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 1917/04.12.2012 г. по гр. д. № 2088/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 238/03.02.2012 г. по гр. д. № 534/2010 г. на Окръжен съд, [населено място]. С първоинстанционното решение са уважени предявените от М. Е. П. и Л. М. П. срещу дружеството касатор обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на сключения между страните договор за продажба на недвижим имот с идентификатор № 61813.454.364.2.3 по кадастрална карта и регистри на [населено място], находящ се в апартаментен комплекс ”С. М.”, оформен с нотариален акт № 105, том І, рег. №918, дело № 102/2009 г. на нотариус Л. К., рег. № 502, с район на действие Районен съд [населено място], и иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на търговското дружество да заплати на ищците сумата 62920 евро с равностойност 123 060,82 лв., получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху нея,
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради необоснованост и противоречие с материалния и процесуалния закон.
Според жалбоподателя, решаващият състав е приел, че исковете са основателни без да са били доказани предпоставките по чл. 87, ал. 2 ЗЗД, на което основание се претендира развалянето на договора за продажба – т. е. не е доказано, че изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, както и че поради забавата на длъжника, изпълнението на задължението е станало безполезно за кредитора. Поддържа се и тезата, че доколкото обектът е завършен – построен е качествено и навреме, снабден е с акт за установяване на годността му, при прехвърлено в полза на купувача право на собственост върху него, то неизпълнението се явявало незначително и следвало да се приложи чл. 87, ал. 4 ЗЗД, изключваща възможността за разваляне на договора за продажба.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с четири въпроса, както следва: 1/ допустимо ли е разширително тълкуване на клаузите на сключения между страните нотариален акт при условие, че същите изрично, ясно и точно са уговорили, че в случай на забава на продавача да се снабди с удостоверение за въвеждане в експлоатация, същият ще дължи неустойка. Поддържа се, че по този въпрос е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с решение № 89/17.07.2009 г. по т. д. № 523/2008 г. ВКС, ТК, ІІ отд.; решение № 137/25.06.2010 г. по т. д. № 888/2009 г., ВКС, ТК, ІІ т.о; ППВС № 3/73.
Вторият формулиран въпрос – подлежи ли на разваляне сделка, по която кредиторът не е получил изпълнение, а длъжникът заявява готовност да изпълни, без да предлага изпълнение в хода на производството – посочено е основание по т. 1 и се цитира ППВС № 3/73; 3/ Допуска ли се развалянето на договор, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 – решение № 102/03.08.2010 г. по т. д. №396/2010 г. ,ВКС, ТК, І отд. и решение № 999/24.10.1995 г. по гр. д. №737/95ВКС, ГК, ІІ отд., и въпрос: 4/следва ли да се допуска разваляне на сделка при положение, че не е доказана безполезност, а изпълнението на задължението е все още възможно. По този въпрос се поддържа основание по т. 1 – сочи се решение № 29/1304.2011 г. по т. д. № 396/2010 г. , ВКС, ТК, І отд. и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Като въпрос е посочен и този, свързан със забавата при издаване на акт обр. 16 и дали тази конкретна забава съставлява съществено неизпълнение и може ли да това да бъде основание за разваляне на договора, като се твърди, че е налице основание по т. 2 с мотивировката за противоречива практика на Благоевградски окръжен съд.
Ответниците по касационната жалба в писмен отговор чрез адв. Цв. М. поддържат, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е споделил извода на Благоевградски окръжен съд, че в полза на ищците М. и Л. П., граждани на О. Кралство на Великобритания и С. И., е възникнало и е надлежно упражнено потестативното право да развалят сключения с жалбоподателя договор за продажба на апартамент, тъй като дружеството-продавач не е изпълнило поетото в т. 5 от нотариалния акт за покупко-продажба задължение за снабдяване на апартаментния комплекс, в който се намира и процесния имот, с удостоверение за въвеждане в експлоатация в срок до 31.12.2009 г.
Като неоснователно е преценено възражението за незначителност на неизпълнената част по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, като съдът е преценявал доколко интересите на ищците, като кредитори, са да придобият собствеността върху апартамента и да го използват по предназначение лично или чрез трети лица като обект, намиращ се в изграден и функциониращ комплекс. Счетено е, че липсата на удостоверение за въвеждане в експлоатация е пречка за използване на продадения апартамент, с цел реализиране на доходи, аргументира се защо се приема, че неизпълнението засяга в значителна степен интереса на кредиторите. Съдът е приел за недоказано възражението на ответника, че неизпълнението се дължи на обективни причини, за които не отговаря /въведена причина- световната финансово-икономическа криза/.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
По отношение на въпросите за тълкуването на сключените между страните предварителен и окончателен договор за продажба на недвижим имот, както и за развалянето на договора, когато неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на кредитора не е доказана основната предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният правен въпрос трябва да е конкретен и да е от значение за изхода на конкретното дело, т. е. да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Отговорът на първия поставен въпрос – допустимо ли е разширително тълкуване на клаузите на сключения договор относно уговорената неустойка е ирелевантен, защото неустойката не е предмет на предявения иск. Отговорът на поставените въпроси във въззивното решение е в резултат от извършена от съда конкретна преценка на доказателствата и възприета фактическа обстановка. Правилността на изводите от дейността на Софийски апелативен съд по тълкуване и приетата за установена въз основа на нея действителна воля на страните, е въпрос, относим към правилността на съдебния акт, която във фазата по допускане на касационно обжалване не би могло да се преценява. Същото се отнася и до преценката от въззивния съд на предпоставките за приложимост на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, предвид отчитането от тази инстанция на всички относими в тази връзка обстоятелства – вида, предназначението на имота, целта на закупуването му и пр., от които би могло да се установи интересът на ищците от изпълнението и доколко неизпълнението накърнява този интерес.
Не би могло да се преценява обосноваността на изводите на САС в тази връзка, тъй като тя е относима към основанията за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 ГПК.
Останалите въпроси в изложението, макар и да са значими за изхода на делото, не обосновават допускане на касационен контрол, тъй като по отношение на тях не е доказано основание по т. 1 и т. 3 ГПК. Не е налице твърдяното от касатора противоречие със задължителната практика по въпроса за разваляне на сделка, по която кредиторът не е получил изпълнение, а длъжникът проявява готовност да изпълни, без да предлага изпълнение в хода на производството /ППВС № 3/73 г./ В Постановлението се съдържа принципната постановка, че развалянето на договора е крайна мярка само в случаите, когато неизпълнението е толкова съществено, че прави невъзможно постигането на договореното. В него не се урежда специфична хипотеза, като тази в настоящото производство, но на настоящия състав е известно решение на ВКС, ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК / решение № 15/04.05.2011 г. по гр. д. № 1575/2009 г., ІV г. о./, според което, заявяването на готовност за изпълнение, без длъжникът да изпълни в хода на производството по делото, не е достатъчно, за да бъде отхвърлен искът по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Тъй като въззивното решение е съобразено с тази задължителна практика, не би могло да се счете, че жалбоподателят е доказал основание по т. 1 на чл. 280 ГПК.
Що се отнася до последния правен въпрос, то също не е налице противоречие с цитираната от жалбоподателя практика, тъй като с решение № 29/13.04.2011 г. е дадено тълкуване на понятието „според обстоятелствата” по смисъла на чл. 87, ал. 3, изр. 2 ЗЗД, с оглед възможността съдът да даде допълнителна възможност на длъжника да изпълни в хода на процеса при разваляне на договор с предмет вещни права върху недвижим имот. Фактите по настоящото дело и цитираното т. д. № 396/2010 г. са различни, защитните възражения на страните също, като въпросът за безполезността на изпълнението за кредитора не е предмет на обсъждане от въззивния акт, тъй като подобно твърдение не е било поддържано от ищците.
Според твърденията в исковата молба, поддържани и в хода на производството, искането за разваляне на процесния договор е основано единствено на неизпълнение на конкретно задължение, правото за което е изрично предвидено в самия договор.
Формираните фактически и правни изводи на въззивния съд, съдържащи се в обжалваното пред настоящия състав решение, са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби.
Въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на процесуалния и материалния закон въз основа на тях, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът не е обосновал останалите изисквания, за да се приеме, че е налице основанието по т. 3 на чл. 280 ГПК. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква първично определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1917/04.12.2012 г. по гр. д. № 2088/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: