4
4
Определение по т. д. № 435/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 435/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№795
София,06.12. 2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 435 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от А. Д. Д. от [населено място] срещу въззивно решение № 305 /29.02.2012 г. по гр. д. № 3562/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4631/27.07.2011 г. по т. д. № 3400/2008 г. на Софийски градски съд. С последното, решаващият съд е отхвърлил предявеният от Д. срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, във вр. с чл. 253, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 28 242,92 лв., представляваща разликата между пълната стойност на вложената при ответника негова вещ – метално хале, поради неговата неоснователност. Отхвърлена е и претенция по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата 13 025 лв., съставляваща лихва за забава върху главницата за периода от 20.04.2005 г. до 28.08.2008 г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението си жалбоподателят е посочил, че въззивният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ГПК и не е изпълнил задължението си да съдейства за изясняване на делото от фактическа страна, като е следвало, ако приеме, че няма достатъчно специални знания и компетентност да изчисли дължимото обезщетение за липсваща вещ, да назначи служебно експертиза.
Твърди се, че делото „не е попълнено с доказване размера на дължимото обезщетение за претърпени вреди”, и че по тази причина са налице процесуални нарушения, а действията на съда са в противоречие със съдебната практика, визирайки т. 10 на ТР № 1/2001 г. и две решения на ВКС.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] в писмен отговор взема отношение като поддържа становище за недопускане на касационно обжалване, претендира разноски за производството пред тази инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касационно обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като в изложението към касационната жалба отсъства формулиране на правен въпрос – материалноправен или процесуалноправен такъв, съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 на ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. В изложението се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, като страната се позовава на влязло в сила решение по предявен частичен иск и счита, че с това решение е доказала съществуването на твърдяно неизпълнение по договор за влог, а оттук и размера на дължимото й обезщетение в резултат на невръщането на вещта от влогоприемателя.
Въззивният съд в обжалваното пред настоящия състав решение е изложил мотиви, че ищецът в производството е следвало да установи размера на претърпените от неизпълнение на задължението по чл. 250 ЗЗД за връщане на вещта вреди, както и че същите не са репарирани с присъденото по гр. д. № 2909/2005 г. на СРС обезщетение. Съдът, позовавайки се на задължителната съдебна практика, формирана с постановеното по реда на чл. 290 ГПК с решение № 89/11.07.2011 г. по т. д. № 716/2010 г. на ВКС, ТК І отд. , свързана с частичния иск, е посочил по отношение на кои правнорелевантни факти е формирана сила на пресъдено нещо и кои факти е следвало да бъдат доказани от ищеца чрез пълно и главно доказване. САС е счел, че претендираната парична равностойност на вещта, която не е върната, и която сума е поискана по реда на чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 82 ЗЗД не е била установена. Или в случая, доказани с влязъл в сила съдебен акт са били правнорелевантните факти, общи за производствата по частичните искове – наличие на договорни правоотношения по договор за влог /приложима правна уредба по чл. 250 и сл. ЗЗД/ и неизпълнение на задължения от страна на влогоприемателя, поради което на влогодателя се дължи обезщетение. Как се формира обезщетението и какъв е неговия размер е въпрос на доказване в конкретното съдебно производство. В действителност, формираните фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, т. е. базират се на представените и приобщени по делото доказателства , в това число и на допусната по искане на ищеца експертиза, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби.
Въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на материалния закон въз основа на тях, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване.
Останалите оплаквания не следва и да бъдат коментирани, тъй като отсъства конкретно формулиран процесуалноправен въпрос, нито по отношение приложението на чл. 162 ГПК и връзката с частичния иск, нито по повод приложението на задължителната съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК , относима към частичния иск.
При този изход на делото, на ответника по касационната жалба ще следва да бъдат присъдени разноски, съобразно представения списък на разноските в размер на 800 лв., съставляващи адвокатско възнаграждение на адв. Хр. М., съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 11.05.2012 г.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 305 /29.02.2012 г. по гр. д. № 3562/2011 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА А. Д. Д. от [населено място], ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма], [населено място] разноски за касационното производство в размер на 800 /осемстотин/ лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: