4
4
Определение по т. д. № 1041/112г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 1041/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№583
София, 27.06.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на трети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 1041 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] против въззивно решение № 226 /23.07.2012 г. по в. т. д. № 303/2011 г. на Варненски апелативен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение № 33/18.03.2011 г. по т. д. № 222/2010 г. на Добрички окръжен съд и прекратено производството по делото.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради несъобразяване особеностите на иска с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК. Според жалбоподателя, този иск, макар и обусловен от наличието на висящо изпълнително производство, не може да бъде определен като част от изпълнителния процес и в частност като изпълнително действие, защото неговото уважаване няма за правна последица прякото удовлетворяване на кредитора, нито осребряване на имуществото на длъжника.
В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване по въпроса: ” Представлява ли искът по чл. 517, ал. 3 ГПК елемент от изпълнителния процес и съставлява ли наличието на открито производство по несъстоятелност на длъжника – съдружник в дружеството с ограничена отговорност, отрицателна процесуална предпоставка за производството по този иск?”, визирайки т. 3 на чл.280 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна счита жалбата за неоснователна по съображения, подробно изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е допустимо на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
За да обезсили първоинстанционното решение, с което искът на жалбоподателя е бил уважен, Варненски апелативен съд е приел, че предявеният иск е недопустим по следните съображения: Искът по чл. 517, ал. 3 ТЗ е част от индивидуалното изпълнително производство по изп. дело № 20107610400151 срещу едноличния търговец, при което изпълнението е насочено върху дяловете на физическото лице – съдружник в търговско дружество [фирма] – ответник по иска. Успоредно с индивидуалното изпълнение срещу длъжника , същият кредитор за същото вземане, предмет на невлязло в сила осъдително решение на въззивния съд по гр. д. № 293/2009 г. е подал молба по чл. 625 от ТЗ срещу едноличния търговец, за което е било образувано т. д. № 38/2010 г. и е постановено съдебно решение от Кюстендилски окръжен съд за обявяване неплатежоспособността на търговеца, открито е производство по несъстоятелност, определена е началната датата, допуснато е обезпечение чрез налагане на общ запор и възбрана върху имуществото и е постановено спиране на съдебните и арбитражни производства по граждански и търговски дела и спиране на изпълнителните производства. Въззивният съд е приел, че след като по отношение на длъжника е открито производство по несъстоятелност и при констатирано приемане на вземането на ищеца – кредитор и включването му в одобрения от съда списък на приетите вземания, не би могло да се осъществява принудително индивидуално изпълнение, което се постига с иска по чл. 517, ал. 3 ГПК, поради забраната на чл. 638, ал. 4 ТЗ.
При тези данни, формулираният от касатора правен въпрос – представлява ли искът по чл. 517, ал. 3 ГПК елемент от изпълнителния процес и съставлява ли наличието на открито производство по несъстоятелност на длъжника – съдружник в дружеството с ограничена отговорност, отрицателна процесуална предпоставка за производството по този иск, е значим за изхода на делото. Предвид обстоятелството, че липсва съдебна практика по поставения правен въпрос, то решаването му от касационната инстанция би допринесло за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ето защо, касационно обжалване следва за бъде допуснато по мотивираното от жалбоподателя основание – по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касаторът ще следва да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТССГПК в размер на 15 лв.
След внасянето й в законоустановения едноседмичен срок, считано от съобщението до касатора, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 226 /23.07.2012 г. по в. т. д. № 303/2011 г. на Варненски апелативен съд.
Указва на касатора да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. в едноседмичен срок, считано от съобщението до него, като в противен случай производството ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ, делото да се докладва на Председателя на І отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание. След изтичане на срока по съобщението и непредставяне на доказателства за заплатена държавна такса, делото да се докладва за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: