3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№831
гр. София,18.12.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети декември през две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 837 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Н. Д., действащ като [фирма], [населено място], срещу решение №111 от 02.05.2012г. по в.гр.д. № 176/2012г. на Апелативен съд- Велико Т., с което е потвърдено решение № 37/26.01.2012г. по т.д. № 1081/2011г. на Русенския окръжен съд, с което касаторът е осъден да заплати на основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД сумата 35 000 евро- платена на отпаднало основание по развален предварителен договор за продажба, ведно със законна лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД върху главницата за периода от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значимите за изхода на делото въпроси: Налице ли е виновно неизпълнение на задължения на страна по договор при деклариране, че върху имот, предмет на предварителен договор, няма наложени възбрани, когато ЧСИ след прекратяване на изпълнителното производство, по което е била наложена възбраната, поради плащане в срока за доброволно изпълнение не е изпълнил задължението си да вдигне наложената възбрана, за която страната не е уведомена? При наличието на тази възбрана следва ли да се изследват останалите обстоятелства, имащи значение за прекратяването на договора- срок за изпълнение, начин на плащане, клаузи за продължаване на срока на договора до отпадане на пречките за изпълнението? Касаторът се позовава на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като сочи, че формулираните от него правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по жалбата, Й. Т. Й., оспорва същата. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на решението, а при допускането му иска потвърждаване на атакувания акт, като правилен. Претендира направените от него разноски в касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че касаторът, в качеството на продавач по сключения между страните предварителен договор за продажба на недвижим имот, е развалил договора /обстоятелство безспорно между страните/, по който му е заплатена авансово сумата от 35 000 евро при подписването на договора, като част от общата продажна цена от 150 000 евро. Според апелативния съд, договорът служи за разписка, че сумата от 35 000 евро е получена от продавача при подписването на предварителния договор. Като неоснователно е преценено твърдението на ответника по иска- касатор в настоящото производство, за невярно отразяване на този факт в договора единствено с цел да се докаже пред банка, че купувачът има участие в заплащането на цената на недвижимия имот, предмет на предварителния договор. Решаващият състав е взел предвид, че с влязло в сила съдебно решение между същите страни искът по чл.93, ал.2 от ЗЗД за възстановяване на платената сума от 35 000 евро в двоен размер е отхвърлен, тъй като е прието, че платената сума не представлява задатък, а е част от договорената продажна цена. Апелативният съд е изложил съображения, че при предявен иск по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за връщане на авансово изплатена част от продажната цена на недвижим имот по развален предварителен договор не може да се прави възражение по чл.83, ал.1, пр.2 от ЗЗД за освобождаването му от отговорност, поради вина на кредитора за изпълнение на договора, като тази вина има значение само за разваляне на договора. Доколкото договорът е развален от самия продавач – касатор и развалянето има ретроактивно действие, е направен извода, че авансово заплатената част от продажната цена е получена на отпаднало основание, поради което подлежи на връщане.
Формулираните от касатора материалноправни въпроси по чл.280, ал.1 от ГПК, свързани с вината при неизпълнение на предварителния договор, не са относими към предмета на конкретното дело и не обуславят изхода му по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. При безспорност на факта на разваляне на предварителния договор, имащо обратно действие, въпросът за вината за неизпълнение на задълженията по предварителния договор е ирелевантен относно възникването и наличието на вземане по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за авансово заплатената част от продажната цена, тъй като не се обхваща от фактическия състав на иска. В тази насока са и решаващите мотиви на въззивния съд, както и цитираната от него задължителна практика – решение № 64/ 03.06.2011г. по т.д. № 558/2010г. на ВКС, I ТО, постановено по реда на чл.290 от ГПК, която се споделя от настоящия състав.
Видно от изложеното, по отношение на поставените от касатора въпроси не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол – въпросите да са относими към предмета на делото и да са обусловили изхода му. Предвид указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, това е достатъчно основание за недопускане на касационен контрол на съдебния акт, поради което не следва да се обсъжда релевираната от жалбоподателя допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
С оглед изложеното, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът дължи на ответника направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 7000 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №111 от 02.05.2012г. по в.гр.д. № 176/2012г. на Апелативен съд- Велико Т..
ОСЪЖДА В. Н. Д., действащ като [фирма], [населено място], [улица], да заплати на Й. Т. Й., [населено място], [улица], [жилищен адрес] направените в настоящото производство разноски в размер на 7000 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.