О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№805
гр. София,10.12.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванайсти ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 830 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], София, срещу решение №109 от 20.01.2012г. по в.т.д. № 2085/2011г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 410/ 15.04.2011г. по т.д. №80161/2009г. на Софийски градски съд, в обжалваната част, и са уважени предявените от [община] срещу касатора искове по чл.74 от ТЗ за отмяна на взетите на проведеното на 15.05.2009г. общо събрание на акционерите на [фирма] /с ново наименование [фирма]/ решения по т.1, т.2-т.4, т.5.2, т.6 и т.7 от дневния ред на събранието.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значимия за изхода на делото въпрос: „Приложим ли е срокът по чл.223, ал.5 от ТЗ към случаите на свикване на Общо събрание на акционерите само с писмени покани по реда на чл.223, ал.3, изр.2 от ТЗ, на основание коя правна норма се прилага, ако е приложим, съответно от кой момент следва да бъде броен срокът от 30 дни преди датата на откриване на заседанието на Общото събрание на акционерите?”. Сочи се, че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата, като във връзка с така наведеното основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК се представя решение № 738 /28.06.2005г. на ВКС по гр.д. № 2/2005г., ТК, постановено по отменения ГПК. Касаторът се позовава и на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като развива съображения, че формулираният от него правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, поради наличие на неточно тълкуване на разпоредбата на чл.223, ал.5 от ТЗ и създадена се въз основа на това погрешна съдебна практика, за осъвременяване на тълкуването на закона с оглед законодателните промени на разпоредбите на чл.223 от ТЗ за периода от 1997г. до 2007г. и необходимост от тълкуване, вкл. историческо, на непълните, неясни и противоречиви разпоредби относно срока за свикване на общо събрание на акционерите по реда на връчване на писмени покани на акционерите и течението на срока.
Ответникът, [община], оспорва допустимостта на касационния контрол и основателността на жалбата по съображения, подробно изложени в представения от него отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл.20, ал.4 от Устава е в противоречие с императивната норма на чл.223, ал.5 от ТЗ, установяваща изискване за спазване на 30 дневен срок от момента на поканата до провеждането на общото събрание. Изложени са съображения, че ако се приеме, че разпоредбата на чл.223, ал.5 от ТЗ се отнася само до първата хипотеза на свикване на събрание на акционерите чрез обявяване на покана в търговския регистър, това би означавало, че законодателят изобщо не предвижда изискване за спазване на срок при свикването чрез писмени покани, което тълкуване би противоречало на смисъла и целта на закона- осигуряване на защита на правата на акционерите, като им гарантира възможност за участие в ОС чрез своевременното им уведомяване за провеждането на събранието и предварително оповестяване на неговия дневен ред. Направен е изводът, че е недопустимо една категория акционери – с поименни акции, да бъдат изключени от предоставената от закона закрила и доколкото нормата на чл.233 от ТЗ е императивна, не може да се извършва разширително тълкуване на ал.3 от същата, като се приеме, че освен различен начин за свикване на ОС, в устава може да се предвиди и различен срок за свикване. Решаващият състав е изложил и допълнителни съображения относно вписаната в протокола на общото събрание промяна на адреса на управление, различен от предложения за гласуване.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Формулираният от касатора въпрос по чл.280, ал.1 от ГПК за приложимостта на срока по чл.223, ал.5 от ТЗ по отношение на свикване на общо събрание на акционерите с писмени покани е относим към предмета на конкретното дело, образувано по предявени искове по чл.74 от ТЗ, и обуславя изхода му, тъй като решаващият мотив на въззивния съд да отмени решенията на общото събрание на акционерите е, че при свикването на общото събрание не е спазено изискването на чл.223, ал.5 от ТЗ за наличие на 30 дневен срок от момента на отправянето на поканите до акционерите до датата на провеждане на събранието. Допълнителният мотив, изложен от второинстанционния съд във връзка с промяната на адреса на управление, не е решаващ за изхода на делото. Видно от изложеното, по отношение на поставения от жалбоподателя въпрос е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
Въз основа на представените с жалбата два съдебни акта не се доказва наличието на първото релевирано от него допълнително основание – по чл.280, ал.1 т.2 от ГПК. В решение № 738 /28.06.2005г. на ВКС по гр.д. № 2/2005г., ТК, постановено по отменения ГПК, е разрешен въпросът относно липсата на необходимост от обнародване на покана в ДВ, ако въз основа на клауза в устава на АД, датата на следващото събрание на акционерите е посочена в поканата за първото насрочено събрание, поради което въпросът не е идентичен с разрешения в атакувания съдебен акт за необходимостта от спазването на срока по чл.233, ал.5 от ТЗ в хипотеза на свикване на общо събрание на акционерите чрез покани. Второто решение на ВКС, посочено от касатора, не съдържа отговор на поставения въпрос, в посока противна на приетото в обжалваното въззивно решение. Цитираното от жалбоподателя становище на правната доктрина не би могло да обоснове наличие на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, съгласно разясненията, дадени в т.3 на ТР 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Налице е, обаче, второто посочено от жалбоподателя допълнително основание за касационно обжалване – по чл.280, ал.1, т.3 от ТЗ, тъй като точното прилагане на закона и развитие на правото формират основание за допускане на касационно обжалване, което е налице, когато приносът в тълкуването на закона осигурява решаването на делата, съобразно точния смисъл на закона, какъвто е и настоящият случай. При липсата на задължителна съдебна практика, наличието на неяснота и непълнота на разпоредбите относно срока при свикване на общо събрание на акционерите чрез писмени покани налага преодоляването им по тълкувателен път.
Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне, съгласно чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК, по конкретизирания от настоящия състав, съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпрос: „Приложим ли е срокът по чл.223, ал.5 от ТЗ към случаите на свикване на Общо събрание на акционерите само с писмени покани по реда на чл.223, ал.3, изр.2 от ТЗ и ако е приложим, от кой момент следва да бъде броен срокът от 30 дни преди датата на откриване на заседанието на Общото събрание на акционерите?”.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 25 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №109 от 20.01.2012г. по в.т.д. № 2085/2011г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма], София, в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 25 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.