4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№287
Гр.София, 27.03.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 333 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Н. З., [населено място] срещу решение от 30.11.2011г., постановено по гр.д.№ 14820/10г. от Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 25.01.2010г. по гр.д.№ 3664/09г. от Софийския районен съд за осъждане на касатора да заплати на М. И. Н. сумата от 15000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на П. К. Я., настъпила при ПТП, и на З. П. Я. – сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на П. К. Я., както и сумата от 3120 лв. – имуществени вреди, изразяващи се в загубата на издръжка в размер на по 80 лв. месечно за периода 24.06.2005г. – 24.09.2008г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответниците М. Н. и З. Я., [населено място] и третото лице – помагач [фирма], [населено място] оспорват жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че причинителят на вредите отговаря на основание чл.45 ЗЗД за всички преки и непосредствени последици от увреждането, като определеното по споразумение със застрахователя обезщетение няма преклудиращо действие за пострадалия спрямо претенцията му срещу делинквента. Изложени са съображения, че споразумението между застрахователя и увредените лица има характер на спогодба по чл.365, ал.1 ЗЗД, но на същата не може да се позовава причинителят на увреждането предвид на различните основания на претенциите. Обсъден е и критерият за справедливост по чл.52 ЗЗД и при присъждане на обезщетенията са съобразени платените от застрахователя суми по споразумението.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя въпросите за допустимостта на разглеждане на искове за обезщетение за неимуществени вреди, ако пострадалите са постигнали спогодба със застрахователя по чл.365, ал.1 ЗЗД и са получили плащане по договорено крайно и окончателно обезщетение, за допустимостта на такава претенция, изразяваща се в завишаване на полученото обезщетение от застрахователя, без да са изложени конкретни нови факти и обстоятелства, извън тези, които са били в основата на договарянето със застрахователя, и за допустимостта съдът да се произнася по искови претенции в по-висок от заявения от ищците размер. Позовава се на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В практиката на ВКС, цитирана и от касатора – ППВС № 7/77г., ППВС № 4/68г., ППВС № 4/61г., ППВС № 5/69г., са разгледани въпросите за обезщетяване на вредите от непозволено увреждане и за отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”. От значение е и ТР № 2/06.06.12г. по тълк.д.№ 1/10г. на ОСТК на ВКС, след постановяването на което не се прилага решение № 82/07.07.09г. по т.д.№ 28/09г.
С оглед на практиката на ВКС обезщетенията по чл.45 ЗЗД и обезщетението, платено от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, са дължими на различни правни основания, като съобразно с разрешението по ТР № 2/06.06.2012г. плащането на сумата, присъдена на увреденото лице на основание чл.45 ЗЗД, няма значение за допустимостта на прекия иск срещу застрахователя, но е от евентуално значение за неговата основателност. В мотивите на тълкувателното решение е прието, че обезщетяването от застрахователя на вредите, понесени от пострадалия в техния пълен размер, има за своя правна последица погасяване на прякото право, а при частично плащане – увреденият има право да претендира разликата до пълната си обезвреда от застрахователя. В решение № 129/29.11.2012г. по т.д.№ 346/11г. на ІІ т.о. и решение № 11/08.02.2013г. по т.д.№ 620/11г. на ІІ т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, е прието, че обемът на отговорността на застрахователя по гражданската отговорност не може да бъде ограничен до размера на присъденото обезщетение в наказателния процес по уважения граждански иск срещу делинквента и съдът, разглеждащ иска по чл.226, ал.1 КЗ, не е обвързан със силата на пресъдено нещо по решението по иска с правно основание чл.45 ЗЗД относно размера на обезщетението за неимуществени вреди.
В този смисъл, поставените въпроси за разглеждането на искове за обезщетение за неимуществени вреди, ако пострадалите са постигнали спогодба със застрахователя по чл.365, ал.1 ЗЗД и са получили плащане по договорено крайно и окончателно обезщетение, за основателността на такава претенция, изразяваща се в завишаване на полученото обезщетение от застрахователя, без да са изложени конкретни нови факти и обстоятелства, са от значение за спора. Обосновано е приложното поле на касационното обжалване, но не в частта за допустимостта на претенциите, който въпрос е решен с ТР № 2/06.06.12г., а в частта за тяхната основателност. В случая, не могат да се приложат дадените разрешения от практиката на ВКС в цитираните решения, доколкото са разгледани въпроси за силата на пресъдено нещо на влезли в сила съдебни решения относно определяне на обема на отговорността на застрахователя. Въпросите имат значение за обема на отговорността на делинквента при осъществено удовлетворение на увредените лица от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”.
Третият въпрос е некоректно поставен, тъй като първоинстанционният и въззивният съд са се произнеси съобразно със заявения размер на претенциите в исковата молба. Определянето на обезщетението по правилото на чл.52 ЗЗД касае размера на вредите, които по подлежат на обезщетяване, но с присъдените суми не е постановен „плюс петитум”. В изложението касаторът въвежда и довод за противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по присъждане на обезщетение за имуществени вреди, но същият не е обвързан с правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
По тези съображения касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за произнасяне по въпросите за обема на отговорността на делинквента за обезщетяване на неимуществените вреди, ако пострадалият е постигнал спогодба със застрахователя по чл.365, ал.1 ЗЗД и е получил плащане по договорено крайно и окончателно обезщетение, както и за възможността на увредения да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в завишен размер спрямо платеното от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” обезщетение, без да са изложени конкретни нови факти и обстоятелства, извън тези, които са били в основата на договарянето със застрахователя.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 762.40 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 30.11.2011г., постановено по гр.д.№ 14820/10г. от Софийския градски съд.
УКАЗВА на касатора В. Н. З., [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 762.40 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.