Определение №136 от 41402 по ч.пр. дело №2520/2520 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№136

гр. София, 08.05.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди и тринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т. д. N 2015 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 307, ал.1 ГПК.
Образувано е по молба на [фирма], с която се иска отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т.1 и т. 5 ГПК на влязло в сила решение № I – 48 – 72 / 18.07.2011г. на Софийски районен съд, 48-ми състав, постановено по гр.д. № 45561/2009г., с което се отхвърля иска на М. Д. по чл.236, ал.2 вр. чл.234 ЗЗД, ведно с лихвата за забава, срещу главния ответник – [фирма] и се осъжда евентуалния ответник – [фирма] да заплати на ищцата, на основание чл.236, ал.2 и чл.86 ЗЗД, сумата от 2366 лева, ведно с лихва за забава и разноски.
Ответникът, М. Д., не взема становище по молбата за отмяна.
Ответникът, [фирма], оспорва допустимостта на молбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като извърши проверка по реда на чл.307, ал.1 ГПК, приема следното:
Молбата за отмяна е недопустима.
Дружеството – молител поддържа, че е бил лишен от възможност да участва в делото, поради особени непредвидими и непреодолими обстоятелства, изразяващи се в изключително тежкото здравословно състояние на представляващата дружеството, на която е направена по спешност животоспасяваща операция. Излагат се и доводи за нередовност на процедурата по призоваване на дружеството като страна. Въз основа на това се извежда невъзможност да се представят съществени за изхода на спора, според молителя, писмени доказателства- договор за пренаемане на имота от [фирма], разписки за реалния размер на заплащания наем и други.
С оглед така очертаното съдържание на подадената молба за отмяна, същата се базира само на основания по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, но не и по т.1 на чл.303, ал.1 ГПК, тъй като непредставянето на доказателствата се обосновава единствено с обстоятелствата, довели до лишаването на страната от възможност да участва в делото. По отношение на приложените доказателства не се поддържа, че същите не са били известни на страната, или тя не е могла да се снабди с тях по време на висящността на делото. Освен това, ново обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК не могат да бъдат визираните в чл.303, ал.1, т.5 ГПК проявления на лишаването на страната от правото й на участие в развилото се исково производство. Правната квалификация на основанието, на което е предявена молбата по чл.303 ГПК, е от компетентността на съда, който не е обвързан от сочената от страната квалификация, съгласно разясненията, дадени в ППВС №2/77г.
Съгласно чл.305, ал.1, т.5 ГПК, молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК следва да се подаде в тримесечен срок от узнаване на решението. Молителят признава, че през месец март 2012г. е получил поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, образувано въз основа на решението, чиято отмяна се търси, поради което настоящият състав приема, че най – късно на 31.03.2012г. молителката е узнала за решението, чиято отмяна се търси, тъй като решението не само е посочено, но диспозитивът му се възпроизвежда, както в изпълнителния лист, така и в поканата за доброволно изпълнение. Не може да се приеме твърдението на молителя, че срокът за отмяната на акта тече от датата на предприемане от страната на действия за снабдяване с препис от решението, след като тя е узнала за диспозитива му, върху който именно се формира силата на пресъдено нещо, в един по-ранен момент – с връчването на призовката за доброволно изпълнение. Тезата на молителя противоречи на общия принцип в гражданския процес, прокламиран в чл.3 на ГПК, за добросъвестно упражняване на процесуалните права.
Предвид изложеното, молбата за отмяна, подадена на 10.09.2012г., е просрочена, като депозирана след тримесечния срок, изтекъл на 30.06.2012г., при приета от съда най-благоприятна за молителя дата на узнаване на решението – 31.03.2012г.
Поради неспазването на преклузивния срок, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на молбата за отмяна, същата следва да бъде оставена без разглеждане.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на [фирма] /вх. № 1034822/ 10.09.2012г. на СРС/, с която се иска отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, на влязло в сила решение № I – 48 – 72 / 18.07.2011г. на Софийски районен съд, 48-ми състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК, в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top