4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№227
Гр.София, 13.03.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 403 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. М. Н. – [фирма], [населено място] срещу решение № 3/06.01.2012г., постановено по т.д.№ 604/11г. от Варненския апелативен съд, с което е отменено решение № 91/09.06.2011г. по т.д.№ 439/10г. на Шуменския окръжен съд и е признато за установено, че касаторът дължи на Държавен фонд „Земеделие” сумата от 476309.47 лв., представляваща главница – връщане на предоставена финансова помощ по договор № 1038/26.03.2004г. по програма С. и сумата от 43657.74 лв. – мораторна лихва за периода 25.11.2008г. – 23.07.2009г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответникът по иска – настоящ касатор при кандидатстване за предоставяне на финансова помощ по програма С. е представил оферта от [фирма], [населено място] в частта по изпълнение на СМР, като изискването за представянето на три оферти произтича от Многогодишното финансово споразумение, ратифицирано със закон от НС – ДВ бр.17/23.02.2001г. Изложени са съображения, че тази оферта не е направена от посоченото дружество, поради което е налице нарушение по чл.8.1 от договора – представен неистински документ, поради което предоставената финансова помощ подлежи на връщане. Решаващият състав е приел и че нарушено общото изискване за добросъвестност по чл.12 ЗЗД при изпълнение на преддоговорните задължения, като страната, кандидатстваща за финансова помощ е следвало да провери и да се убеди, че офертата е действителна.
Касаторът поставя въпросите за доказателствена сила на частен свидетелстващ документ, издаден от юридическо лице, когато същият е с невярно съдържание или е подправен; за тълкуване на договор по правилата на чл.20 ЗЗД, в който е предвидена отговорност при представяне на документ с невярно съдържание и подправен, а отговорността се ангажира и при неавтентичен документ, както и следва ли отговорността по чл.8.1 от договора и съгласно Наредба № 16/18.05.2001г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за подобряване преработката и маркетинга на селскостопански и рибни продукти по специализираната предприсъдинителна програма на ЕС за развитие на селските райони в РБ да се ангажира и прилага за представени документи преди сключването на договора, некасаещи изпълнението му.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване.
По първите два въпроса касаторът не е мотивирал основанията по чл.280, ал.1 ГПК, доколкото разрешаването на тези въпроси е свързано с преценка на събраните по делото доказателства и с тълкуване на клаузите на сключения договор. Въпросът за доказателствената сила на частния свидетелстващ документ, в случая оферта, представена при кандидатстване за финансова помощ не е от значение за решаването на спора, тъй като въззивният съд не е обсъждал доказателствената сила на документа, а единствено приетия факт, че същият не е издаден от лицето, сочено за негов автор. Въпросите по тълкуване на договора са уредени в нормата на чл.20 ЗЗД, както и в Решение № 81/07.07.09г. по т.д.№ 761/08г. на І т.о., Решение № 89/17.07.09г. по т.д.№ 523/08г. на ІІ т.о. и Решение № 546/23.07.10г. по гр.д.№ 856/09г. на ІV гр.о., постановени по реда на чл.290 ГПК. Според критериите за тълкуване по чл.20 ЗЗД съдът изследва доколко буквалният текст на договора изразява тази воля, как следва да се тълкува отделната уговорка предвид систематичното й място в договора и общия му смисъл, може ли отделна уговорка да се тълкува по аргумент за противното или за по-силното основание, каква е била обичайната практика в отношенията между страните, обстоятелствата по сключването и изпълнението на договора. Тълкуването на договора е част от решаващата дейност на съда, при която съдебният състав обсъжда договора, твърденията и възраженията на страните на страните и събраните по делото доказателства за релевантните факти и обстоятелства. Резултатът на тълкуването на договора намира израз в решението по същество на спора и се формира за всеки конкретен случай. Евентуалните грешки на съда биха обосновали неправилност на решението, но подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК, след като не е въведен правен въпрос, свързан с приложението на критериите на тълкуване по чл.20 ЗЗД.
По третия въпрос е постановено Решение № 112/10.09.2012г. по т.д.№ 359/11г. на ВКС, ІІ т.о., което съгласно ТР № 1/19.02.10г. по тълк.д.№ 1/09г. и ТР № 2/28.09.11г. по тълк.д.№ 2/10г. на ОСГТК на ВКС представлява задължителна за долустоящите спрямо ВКС съдилища. Касационното обжалване следва да се допусне за проверка на съответствието на обжалвания въззивен акт с практиката на ВКС на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „Следва ли предвидената по договор за предоставяне на финансова помощ по програма С. отговорност при представяне на документи с невярно съдържание или подправени такива, да се ангажира и прилага и за представени документи преди сключването на договора, некасаещи изпълнението му?”.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 10399.34 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3/06.01.2012г., постановено по т.д.№ 604/11г. от Варненския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора Н. М. Н. – [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 10399.34 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: