5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№312
Гр.София, 01.04.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря ………………. след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 141 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма], [населено място] и Н. К., гражданин на Обединено кралство Великобритания и С. И. срещу решение № 161/15.11.2011г., постановено по гр.д.№ 427/11г. от Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 01.06.2011г. по гр.д.№ 396/10г. на Варненския окръжен съд за отхвърляне на исковете на Н. К. против [фирма] за заплащане на суми, дадени без основание, както следва: на 24.11.2008г. – 1980 бр.паунда, на 10.09.2008г. – 2000 лв., на 09.06.2008г. – 8967.15 бр.паунда и на 20.02.2008г. – 19965 бр.паунда, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, евентуално на отпаднало основание – допълнителна парична вноска, отпаднало поради прекратяване на членството на ищеца в дружеството – чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и е осъдено [фирма] да заплати на Н. К. сумата от 1980 бр.паунда, заета по договор от 24.11.2008г. и сумата от 6640.20 бр.паунда, заета по договор от 09.06.2008г. на основание чл.240, ал.1 ЗЗД, като е отхвърлен искът в частта за разликата над сумата от 6640.20 бр. паунда до 8967.15 бр.паунда.
Касаторът Н. К. обжалва решението в частта за отхвърляне на иска за връщане на платената сума на 20.02.2008г. сума от 19965 бр.паунда.
Касаторът [фирма] обжалва решението в частта за уважаване на осъдителните искове за връщане на сумата от 1980 бр.паунда, заета по договор от 24.11.2008г. и на сумата от 6640.20 бр.паунда – по договор за заем от 09.06.2008г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа жалбата и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови решението в обжалваните части въззивният съд е приел, че на 07.03.2008г. ответникът е декларирал получаването на допълнителна парична вноска по чл.134 ТЗ в размер на 19965 бр.паунда с цел оборотни средства, но поради непредставянето на доказателства за наличието на валидно взето решение на ОС, твърденията за получено без основание или на отпаднало основание не са доказани и искът е неоснователен. По исковете за връщане на предоставени в заем суми от 1980 бр.паунда и 6640.20 бр.паунда е прието, че преводите са наредени от личната сметка на ищеца на вписаното основание „заем”, поради което същите подлежат на връщане.
По касационната жалба на Н. К..
Касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси от значение за изхода от спора за разпределянето на доказателствената тежест при исковете по чл.55, ал.1 ЗЗД – чия е доказателствената тежест за установяване наличието на конкретно валидно правно основание за получаването, съответно за задържането му, за правните последици спрямо предмета на спора по искове по чл.55, ал.1 ЗЗД при липса на установено правно основание и доказано плащане и за задължението на съда да установи наличието на основание за задържане на сумите. Позовава се на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Тези въпроси са обхванати и от въведеното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В исковата молба ищецът е твърдял, че сумата от 19965 бр.паунда е платена на 20.02.2008г., но не е отразено основание за плащане, поради което претендира връщането й като получена без основание и евентуално като дадена на отпаднало основание поради изключването му като съдружник от дружеството. С допълнителна молба е поискано при условията на евентуалност връщане на платената сума поради отпадане на основанието – предоставянето й на дружеството като допълнителна парична вноска по чл.134 ТЗ.
По въпроса за разпределение на доказателствената тежест по искове с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД са постановени приложените към изложението решения на ВКС: решение № 419/01.06.2006г. по т.д.№ 12/06г. на І т.о., решение № 1987/06.03.2008г. по т.д.№ 662/07г. на ТК. Между дадените разрешения в практиката на ВКС и във възивното решение относно разпределянето на доказателствената тежест по искови претенции по чл.55, ал.1 ЗЗД съществува несъответствие, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по основания въпрос за правилата за разпределение на доказателствената тежест по иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.
По касационната жалба на [фирма].
По тази жалба бе заявено оттеглянето й от Н. К., като представляващ дружеството. С оглед констатираното противоречие между интересите на представител и представляван бе постановено определение от 23.01.2013г. за задължаване на лицето Н. К. – представител на дружеството и насрещна страна в производство, да предплати разноските за особения представител на дружество. В определения от съда срок указанията на съда не бяха изпълнени /съобщение от 04.02.2013г./, поради което оттеглянето на касационната жалба не би могло да се зачете от съда.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси са относно недопустимото изменение на исковете в обжалваната част на решението, легитимацията на ищеца и основанието, на което са разгледани.
В исковата молба ищецът е твърдял, че сумата от 1980 бр.паунда и 8967.15 бр.паунда са платени на 24.11.2008г. и на 09.06.2008г., но не е отразено основание за плащане, поради което претендира връщането им като получени без основание и евентуално като дадени на отпаднало основание поради изключването му като съдружник от дружеството. По отношение на тези суми в молба от 23.08.10г. ищецът е уточнил, че ако съдът приеме, че тези суми са дадени в заем, при условията на евентуалност претендира връщането им. В този смисъл, не са налице основания за недопустимост на въззивното решение, предвид на въвеждането на нов иск, а е предприето единствено изменение на основанието на евентуално предявения иск. Въпросът за легитимацията същият е свързан с титулярството на сметката, от която са наредени преводите, поради което същият е по правилността на решението и не подлежи на преценка в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения касационното обжалване следва да се допусне само в частта на въззивното решение, с която потвърден първоинстанционният съдебен акт за отхвърляне на исковете на Н. К. против [фирма] за връщане на заплатената на 20.02.2008г. сума от 19965 бр.паунда, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, евентуално на отпаднало основание – допълнителна парична вноска, която не подлежи на задържане поради прекратяване на членството на ищеца в дружеството – чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът Н. К. следва да внесе държавна такса в размер на 932.82 лв. по сметка на ВКС. На основание чл.29, ал.4 ГПК касаторът следва да поеме и първоначалните разноски за представляване на дружеството ответник [фирма] /ново наименование [фирма]/ в размер на 758.76 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 161/15.11.2011г., постановено по гр.д.№ 427/11г. от Варненския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 01.06.2011г. по гр.д.№ 396/10г. на Варненския окръжен съд за отхвърляне на исковете на Н. К. против [фирма] /ново наименование [фирма]/ за връщане на заплатената на 20.02.2008г. сума от 19965 бр.паунда, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, евентуално на отпаднало основание – допълнителна парична вноска, която не подлежи на задържане поради прекратяване на членството на ищеца в дружеството – чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване в останалата обжалвана част на въззивното решение по жалбата на [фирма] /ново наименование [фирма]/.
УКАЗВА на касатора Н. К. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 932.82 лв. и на сумата от 758.76 лв. за разноски на особения представител на ответното дружество, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносните документи делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето им в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.