3
3
Определение по т. д. № 733/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 733/2012 г. на ВКС, ТК, І-во т. о. P. 1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№276
София, 25.03.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 733 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпили касационни жалби от Д. З. и Ц. С. от [населено място] чрез процесуалния им представител адв. М. И. срещу решение № 848/30.05.2012 г. по гр. д. № 261/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение № 1758/19.01.2011 г. по гр. д. № 1566/2008 г. са отхвърлени предявените от жалбоподателите срещу ЗК [фирма] искове с правно основание чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ и чл. 96 ЗЗД за заплащане на сумата от по 20 000 лв. на всеки един от двамата, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от тях вследствие на смъртта на майка им А. Т. З., настъпила при пътно-транспортно произшествие, реализирано на 08.04.2003 г.
В жалбата са въведени оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, съдържат се доводи за несъобразяване текстове от Тълкувателно решение № 2/06.06.2012 г. по тълкувателно дело № 1/2010 г. на ВКС, Търговска колегия.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
В изложението на основанията по допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по значим правен въпрос, свързан с правото да се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди чрез предявяване на пряк иск срещу застрахователя и за правния интерес от този иск, след като с влязла в сила присъда делинквентът е осъден да репарира вредите и пострадалите разполагат с изпълнителен титул. Според касатора, са налице и допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се позовава на ТР № 2/2012 г. по тълкувателно дело № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС.
Ответникът по касация чрез процесуалния си пълномощник счита, че липсват основания за достъп до касация, а по същество – въззивното решение е правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение Софийски апелативен съд е приел за допустими предявените преки искове за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди по съображения, че отговорността на делинквента и на застрахователя е самостоятелна, но е отхвърлил исковете, поради тяхната неоснователност, преценявайки, че е налице плащане от страна на работодателя на делинквента на присъдените, в рамките на наказателното производство срещу него обезщетения на увредените трети лица – ищци в производството. Отчитайки задължителната сила на присъдата срещу причинителя на увреждането Н. М. Г. и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, от чието покритие е обхванат делинквента, въззивният съд е счел исковете по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ за неоснователни, позовавайки се на извършени четири превода на парични суми от [фирма], [населено място], работодател на виновния водач , задължен на основание чл. 49 ЗЗД солидарно по гражданския иск в наказателното производство.
Настоящият състав намира, че следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно разглеждане на делото, с оглед проверка за съответствие на постановеното на 30.05.2012 г. по в. гр. д. № 261/2012 г. въззивно решение с Тълкувателно решение № 2/06.06.2012 г. по тълкувателно дело № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС по въпроса за евентуалната основателност на преките искове по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ при уважени искове срещу делинквента по чл. 45 ЗЗД, при наличие на изпълнителен титул и настъпило плащане на обезщетението, определено с влязлата в сила присъда от солидарно осъдения с присъдата работодател.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 848/30.05.2012 г. по гр. д. № 261/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Указва на касаторите Д. З. З. и Ц. З. С. да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 800 лева в едноседмичен срок от съобщението на основание чл.18, ал.2, т.2 ТДТССГПК, като в противен случай производството ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ, делото да се докладва на Председателя на І отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: