О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№372
София, 18.06.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 159 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Л. П. срещу Решение № 305 от 01.12.2008 год. по гр.д. № 538/2008 год. на Великотърновския апелативен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на С. П. срещу тази част от решението от 17.07.2008 год. по т.д. № 198/2007 год. на Плевенския окръжен съд с която е бил отхвърлен предявеният от П. срещу “ЕМА”О. иск с правно основание чл.99 ал.1 ЗЗД за сумата 36012 лв. В частта с която искът е бил отхвърлен за сумата 24000 лв., като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила.
Предявен е иск с правно основание чл.99 ал.1 ЗЗД. По силата на сключен на 08.11.2007 год. договор за възмездна цесия С. П. е придобил от В. Ш. вземане към “ЕМА”О. , което Ш. е придобил по реда на чл.99 ал.1 ЗЗД от “П”АД. Акционерното дружество е придобило по същия ред вземането от “И”ЕО. – първоначален кредитор на “ЕМА”О. за заплащане на печатарски услуги през 2002 год. за които са издадени 3 бр. фактури за общата сума 60012 лв. Ответникът по иска “ЕМА”О. е противопоставил възражението, че задължението към първоначалния кредитор-цедент е било погасено чрез плащане още през 2002 год., като освен това, вземането по първата от фактурите (за сумата 24000 лв.) е погасено с изтичането на 5-годишна давност. Спорът пред инстанциите по същество се е развил на плоскостта на оспорване на документите, установяващи плащането на сумите в брой в касата на “И”ЕООД. Събрани са косвени доказателства (доколкото срокът за пазене на първичните счетоводни документи е изтекъл), допусната е експертна проверка в счетоводствата на ответника и първоначалния кредитор. Първоинстанционният съд е приел, че задължението е погасено чрез плащане, а по отношение на това по първата фактура – и по давност. До същият извод е стигнал и въззивния съд.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не се сочи конкретно основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Същественият процесуалноправен въпрос на който се позовава касатора не е формулиран, а се съдържа твърдението, че “въззивното решение е взето със съществени пороци при формиране на вътрешното убеждение, като се тълкуват превратно събраните по делото доказателства, разместване на доказателствената тежест по смисъла на чл.154 ал.3 ГПК (отм.)”. Съществените материалноправни въпроси също не са формулирани конкретно. Твърдението е, че “въззивното решение е постановено при нарушение на материалния закон. Приел е за безспорно плащане на суми само въз основа на издадените фактури.” Касаторът счита, че този извод е неправилен, тъй като издадените фискални бонове се укриват от ответника. Счита, че “пороците на решението засягат съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото”.
Налице е неправилно разбиране досежно основанията за допускане на факултативния касационен контрол. Освен, че няма формулирани съществени по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК въпроси, а и липсва изложение, анализът на чието съдържание евентуално би спомогнал да се стигне до изводът кои въпроси биха имали значение за развитието на правото и точното прилагане на закона. Както многократно е имал случай да се произнесе ВКС, съществен е този материалноправен или процесуалноправен въпрос, произнасянето по който е обусловило изхода на делото. За да е налице предпоставката по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, би следвало това да е съществен въпрос по който липсва установена съдебна практика или произнасянето по него би довело до нова или различна аргументация по правен имащ значение за развитието на правото. Всъщност, в изложението си, касаторът е изтъкнал доводи за неправилност на въззивния акт, поради наличието на касационните основания по чл.281 т.3 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК, обаче, не са непременно обусловени от неправилността на въззивния акт. Дори въззивният акт да е неправилен, това е извън обсега на проверката за наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК. И обратно – касационен контрол би могло да бъде допуснат и по отношение на въззивно решение, което подлежи на оставяне в сила, ако произнасянето по него би допринесло за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 305 от 01.12.2008 год. по гр.д. № 538/2008 год. на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.