О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
София, 05.12.2008 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на първи декември през две хиляди и осма година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 548 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от “Р”А. срещу Решение № 187 от 16.07.2008 год. по т.д. № 301/2008 год. на Великотърновския апелативен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на “Р”А. срещу решението от 02.04.2008 год. по т.д. № 3/2008 год. на Плевенския окръжен с което на основание чл.79 ал.1 ЗЗД”С”О. сумата 43189.44 лв., представляваща стойността на доставено на основание сключен на 14.08.2007 год. договор компютърно оборудване.
Въззивният съд е приел жалбата на ответника по иска “Р”А. за неоснователна. Позовал се е на неоснователност на възраженията му за нищожност на договора, като сключен без представителна власт и поради липса на индивидуализация на предмета на доставката.
“Р”А. е мотивирал тезата си за допускане на касационно обжалване с наличие на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Предпоставката по ал.1 на чл.280 ГПК свързва с наличието на “съществен материален интерес” с оглед присъдената сума от 43189.44 лв. Хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, касаторът свързва с необходимостта от създаване на практика по въпросите: 1./ Нищожен ли е договор, при който липсва съгласие на страните по отношение индивидуализацията на предмета; 2./ В забава ли е купувачът за плащане и към кой момент, ако продавачът е изпълнил задължението си за доставка предварително, въпреки изричната уговорка, че началният срок за доставката зависи от волята на купувача и ще тече от определено негово действие.
Преди всичко, следва да се отбележи, че материалният интерес не е определящ за квалификацията на даден правен въпрос като “съществен” по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Освен това, макар и при позоваването на т.3 на чл.280 ГПК въпросът по п.1 поставен от касатора няма отношение нито към точното прилагане на закона, нито към развитието на правото. Това е така, поради обстоятелството, че въпросът относно нищожността на договора е бил поставен пред съдилищата на плоскостта на фактите по делото – съставлява ли Приложение № 1 (спецификацията), съдържаща изброяването на компютърните компоненти задължителен елемент от договора след като не е подписано. Становището си, въззивният съд е основал както на тълкуване текста на договора, така и на доказателствата по делото (разменената кореспонденция между страните) съдържащи неоспорено позоваване на същата тази спецификация. Т.е. въпросът не е правен, а касае преценка на фактите по делото. Дори тази преценка от страна на въззивния съд да е неправилна – това евентуално би било основание по чл.281 ГПК за касиране на решението, но не съставлява основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол.
Същото касае и вторият от поставените въпроси. Въззивният съд е основал решението си на доказателствата, събрани относно спорните факти – налице ли е неизпълнение на договора, кой е началният момент от който всяка от страните би изпаднала в забава и оттук – основателноста или неоснователността на искането за престация по него. Т.е. въпросът налице ли е т.нар. “предварително изпълнение” или престацията е в рамките на сроковете и условията по договора е бил един от спорните по делото и поради това поставянето му като принципен правен въпрос, незаконосъобразно интерпретиран от въззивния съд е неправилно, доколкото и в този случай се касае за преценка на фактите.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 187 от 16.07.2008 год. по т.д. № 301/2008 год. на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.