О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 778
София, 23.12. 2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 647 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от “И”Е. срещу Решение № 68 от 07.04.2009 год. по гр.д. № 46/2009 год. на Варненски апелативен съд.
С него въззивният съд е потвърдил решението от 07.04.2008 год. по гр.д. № 745/2007 год. на Варненския окръжен съд с което е отхвърлен предявеният от “И”Е. срещу Н. С. Т. иск с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД за сумата 15255.47 лв.
Предявен е иск с правно основание чл.92 ал.1 вр.чл.280 и сл. ЗЗД.
Безспорно е, че по силата на договор за поръчка Н. Т. е възложила на “И”Е. да обяви, рекламира и организира продажбата на собствения и недвижим имот, представляващ апартамент в гр. В.. С чл.2.5 от договора е постигнато съгласие възложителят да дължи неустойка в случай продажба на имота самостоятелно или чрез посредничеството на друго лице. Няма спор, че поради липса на съдействие от доверителя, дружеството е предприело действия по прекратяването на договора. Непосредствено след прекратяването му, Т. и съпругът и са продали имота. Искът на “И”Е. се основава на тезата, че с действията си, предхождащи прекратяването на договора за поръчка, Т. е нарушила клаузите му, поради което дължи неустойка.
Съдилищата са приели, че преговаряйки с евентуални купувачи без посредничеството на “И”Е. , Т. действително е нарушила клаузата на чл.2.6 от договора, но доколкото продажбата, предвидена като основание за неустойка по чл.2.5 от договора е осъществена след прекратяването му, то не е налице основание за ангажиране отговорността на възложителя на основание чл.92 ал.1 ЗЗД.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът, чрез процесуалния си представител подържа основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Обуславящият по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК въпрос е материалноправен и е формулиран така: “ Възможни и допустими ли са такива действия на възложителя по договора, ако е налице сключен договор за изключително право на посредничество”. В изложението се съдържа и позоваване на чл.20 ЗЗД.
Както многократно е имал случай да се произнесе ВКС, за да е налице предпоставката по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, би следвало да е налице материалноправен или процесуалноправен въпрос по който липсва установена съдебна практика или произнасянето по него би довело до нова или различна аргументация. В конкретния случай се касае за тълкуването на конкретния договор, като тезата на касатора е, че и ограничението по чл.2.6 от договора се обхваща от санкционната клауза за неустойка, предвидена в чл.2.5 договора. Т.е. цели се разширително тълкуване на договорната клауза. Дори тълкуването на договора от страна на въззивния съд да е неправилно, това евентуално би обусловило основанието по чл.281 т.3 ГПК, но не съставлява основание за допускане на касационен контрол
П. това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 68 от 07.04.2009 год. по гр.д. № 46/2009 год. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.