О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№294
София, 20.04.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на първи април през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1110 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Депозирана е касационна жалба от „Ч. Р. България“АД, срещу Решение № 1* то 07.08.2009 год. по гр.д. № 2282/2008 год. на Софийски апелативен съд.
С него е оставено в сила решението от 28.08.2008 год. по т.д. № 534/2007 год. на Софийски градски съд. С него е бил уважен предявеният от „А”Е. срещу “Е”АД и „Ч”АД (чийто правоприемник е “Ч”АД) иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД за сумата 21143.33 лв.
Ответникът по касация А. Т. ”Е. , чрез представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор изразява становище, че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационен контрол. Подържа и евентуалното становище за законосъобразност на въззивния акт. Претендира присъждането на разноски.
Като основание за допускане на касационно обжалване, „Ч. Р. България“АД в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е посочил това, предвидено в чл.280 ал.1 т.2 ГПК – противоречие с практиката на други съдилища.
Формулираните обуславящи въпроси са материалноправни. Първият е свързан с предпоставките за възникване и ангажиране отговорността на потребителя на електроенергия за заплащане на корегирана сметка, изготвена по реда на ОУ на „Ч. Р. България“АД, а вторият – правната характеристика на констативните протоколи и обвързващата им доказателствена сила.
Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационен контрол произтича от следното:
Искът (пасивно субективно съединените искове) на „А”Е. се основават на тезата, че претендираната сума, произтичаща от корекция на сметката му за потребена електроенергия за периода 13.11.2002 – 12.11.2003 год. е била недължимо платена, поради което се дължи връщането и.
Последователно подържаната теза на “Ч”АД, че корекцията на сметката за минал период на абоната е била извършена правомерно, като е бил съставен констативен протокол в съответствие с изискванията на О. условия на дружеството и чл.50 ал.2 от Наредба за присъединяване към преносната и разпределителната електрически мрежи на производители и потребители (НППРЕМПП) – отменена, която е действала към монетна на проверката и съставянето на протокола. Констатираното нарушение и извършената корекция на сметката на „А”Е. за търговския му обект – заведението „El Corason” на ул.”Г” № 12 в гр. С. е в съответствие със закона (ЗЕ), О. условия и договора.
Извода си, че иска е основателен, въззивният съд е мотивирал с това, че не са били налице предпоставките на чл.49 ал.1 т.2 НППРЕМПП (отм.) за едностранно коригиране на сметките на потребителя, поради недоказаност на твърдението на електроразпределителното дружество за неправомерни действия от страна на потребителя.
Основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК не е налице.
Както бе посочено по-горе, К. протокол е съставен на 12.11.2003 год. и касае периода за доставка на ел.енергия през 2002-2003 год. т.е. при действието на Закона за енергетиката и енергийната ефективност (отм.-2004 год.) и НППРЕМПП (отм.-2005 г.), издадена на основание чл.91 ал.2 ЗЕЕ (отм.). В чл.49 ал.1 т.2 на тази Наредба действително е била предвидена възможност за едностранна корекция на сметката за доставена електроенергия в случай на „установени при проверка на място с констативен протокол от електроенергийното предприятие нарушения в целостта и функционалността на средствата за търговско измерване или в свързващите ги електрически инсталации”. В конкретния случай, достоверността на констатациите в протокола са оспорени, като твърдението на „А”Е. е било, че при извършването на проверката не е присъствал негов представител. Както бе посочено по-горе, съдилищата са приели, че оспорването е доказано и изводът му по основателността на иска произтича от преценката на конкретните факти и обстоятелства по делото.
В представеното от касатора решение по гр.д. № 3343/2006 год., Софийски градски съд е стигнал до противоположен извод по основателността на сходен иск, също позовавайки се на фактите по делото сочещи умишлено причинена неизправност на измерителния уред. Второто представено решение на СГС по гр.д. № 1086/2007 год. не обективира противоречива практика, доколкото разглежда правоотношения, възникнали през 2006 год. при действието на Закона за енергетиката и след отмяната на НППРЕМПП, като в действащата в този период Наредба № 6 от 09.06.2004 год., издадена на основание чл.116 ал.7 ЗЕ не е предвидена възможност за едностранна корекция на сметката за доставена електроенергия.
Т.е. твърдяното противоречие в цитираната практика не е налице, поради което липсва основание за допускане на факултативния касационен контрол.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1* то 07.08.2009 год. по гр.д. № 2282/2008 год. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Ч. Р. България“АД да заплати на „А”Е. сумата 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.