О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№289
София, 20.04.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на първи април през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1125 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Депозирана е касационна жалба от „БТК”А. срещу Решение № 86 от 20.02.2009 год. по гр.д. № 1690/2008 год. на Софийския апелативен съд в частта с която е оставено в сила решението по т.д. № 382/2007 год. на Софийски градски съд в обжалваната му част. С нея е бил уважен за сумата 28494.44 лв. предявеният от „Н”А. иск с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД – неустойка за забавено предаване държането на обекта след прекратяването на договор за наем. Размерът на неустойката е определяем като двойния размер на наема за периода на неизпълнение.
По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация „Н”А. не е представил писмен отговор. Последователно подържаната теза на „БТК”А. пред инстанциите по същество и в самата касационна жалба е, че клаузата за неустойка е недействителна. Позовал се е на краткия срок (7-дневен) за изпълнение на задължението за предаване на обекта.
Въззивният съд е обсъдил доводите за недействителност и е изложил съображения защо приема, че не е налице прекомерност на уговорената неустойка и липсата на накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 ЗЗД.
В представеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с Решение № 544/2006 год. по т.д. № 31/2006 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о. и на Решение № 173/2004 год. по т.д. № 788/2003 год. на ВКС-ТК.
Касаторът сочи, че „въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос от който зависи изхода на делото, а именно: не е уважил възражението за недействителност на клаузата за неустойка в чл.17 ал.2 от договора”. Настоящият състав счита, че обуславящ правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК не е формулиран. Дори, обаче, да би се приело, че от значение са критериите за „добрите нрави” по смисъла на чл.26 ал.1 ЗЗД, то и в този случай основание за допускане на касационен контрол липсва поради това, че съгласно ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК е налице, когато се касае за противоречие със задължителна практика на ВС и ВКС, каквато цитираните решения (по ГПК-1952) на 3-членни състави не са.
Поради изложените съображения, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 86 от 20.02.2009 год. по гр.д. № 1690/2008 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.