О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№445
София, 03.06.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 58 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. М. Ц. срещу тази част от Решение № 129 от 16.10.2009 год. на Бургаския окръжен съд с която предявените от нея срещу „Т”А. обективно съединени искове с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД; чл.82 ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД са били приети за неоснователни.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторката, чрез процесуалния си представител е посочила всички основания по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Позовала се е на два обуславящи по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК материалноправни въпроса.
По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация „Т”А. е депозирал писмен отговор в който се съдържа становище, че липсват основанията за допускане на касационен контрол. Съдържа се и евентуалното становище, че въззивното решение е законосъобразно и следва да остане в сила.
Становището на настоящия съдебен състав е, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание: чл.55 ал.1 ЗЗД за 434.63 лв. – стойността на неправомерно заплатен силов кабел; чл.92 ал.1 ЗЗД за 4200 лв. – договорна неустойка за забавено снабдяване с разрешение за ползване на сградата; чл.82 ЗЗД за 9880 лв. – обезщетение за лишаване от правото на ползване за периода на закъснение за снабдяване на сградата с А. обр.16. Исковете произтичат от сключен на 14.01.2004 год. предварителен договор за покупко-продажба, съдържаш и елементи на договор за строителство.
Последователно подържаната теза на „Т”А. , че е налице невиновно неизпълнение на договорни задължения относно сроковете и недължимост на сумата по чл.55 ал.1 ЗЗД.
Съобразно доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел, че искът за неоснователно обогатяване е основателен изцяло, искът за неустойка – неоснователен, а искът за вреди – до размера на 400 лв. Сезиран с въззивните жалби и на двете страни, съставът на БОС е счел, че исковете на Ц. са неоснователни изцяло, поради което е отменил първоинстанционното решение в частта обжалвано от „Т”А. и е отхвърлил исковете с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД и чл.82 ЗЗД. Позовал се е на недоказаност на твърдението, че стойността на кабела за присъединяване към електропреносната мрежа не е включен в цената на жилището, както и на това, че забавянето на снабдяване на сградата с разрешително за ползване се дължи на ответника с оглед разпоредби на ЗУТ и Наредба № 2/2003 год.
Обуславящите по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК правни въпроси съдържат общи формулировки: „Първият материалноправен въпрос е този, свързан с правилното определяне на границите на гражданската отговорност при наличието на договорно неизпълнение, респ. забавено изпълнение, както и обуславянето и от допълнителни обуславящи фактори за които длъжникът твърди, че не отговаря – както принципно – така и след настъпването им по време, когато вече е в забава и е в хипотезата на чл.85 ЗЗД.”. Този въпрос е общотеоретичен, а не конкретен за спора по делото, както приема ТР № 1/2009 год., като ще следва да се отбележи и това, че всъщност изводите на БОС произтичат от тезата за недоказаност на факти и обстоятелства и оттам – за липса на виновно неизпълнение от страна на „Т”АД. Дори този извод да е неправилен, това не е основание за допускане на касационен контрол.
Вторият от представените въпроси със същата обща формулировка „..е свързан с правосубектността на лицата, които имат право и задължение да инициират снабдяването на завършените строежи с разрешение за ползване и за въвеждането им в експлоатация, както и предшестващите ги актове, установяващи степента и годността на извършеното строителство във всеки един от етапите му”. Този въпрос е свързан с точното прилагане на закона и развитието на правото. Ще следва да се отбележи, че легитимацията при снабдяването с посочените документи се съдържа в закона и подзаконови нормативни актове и не може да бъде извеждана по тълкувателен път. Както вече бе посочено, изводите на БОС относно това, чие е задължението за отправяне на искане за разрешително за ползване и пр. Документи да са неправилни, но това би било евентуално основание по чл.281 т.3 ГПК за касиране на въззивния акт, ако обаче са представени основания по чл.280 ал.1 ГПК такъв контрол да бъде допуснат.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 129 от 16.10.2009 год. на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: