О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
София, 07.05.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седми май през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 201 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „ННН“Е. срещу тази част от Решение № 292/04.12.2008 год. по гр.д. № 281/2008 год. на Л. окръжен съд с която въззивният съд е обезсилил решението от 09.05.2008 год. по гр.д. № 12/2008 год. на Л. районен съд в частта с която е бил отхвърлен искът на М. К. Ц. за разваляне на сключения между него и „ННН“Е. договор за аренда, носещ дата 05.07.2001 год. и е прекратил производството по него.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не се сочи кое е същественият материалноправен и/или процесуалноправен въпрос по който се е произнесъл въззивния съд. Съдържа се бланкетно позоваване на чл.280 ал.1 ГПК и твърдението, че решението „в атакуваната част е в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата в страната“. П. е решение по т.д. № 466/2006 год. на ВКС-ТК, І т.о. с което съдът се е произнесъл по спор по чл.630 ал.1 ТЗ.
Както многократно е имал случай да се произнесе ВКС, същественият по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК въпрос (материалноправен или процесуалноправен) е този въпрос, който е от значение за решаването на конкретния спор и от който зависи изходът на конкретното дело. Произнасянето на въззивния съд по този въпрос би следвало да обуславя крайните му изводи, материализирали решението, което се обжалва. Т.е. общото твърдение в изложението, че решението по делото противоречи на практиката на ВКС, няма правна стойност. Т.е. конкретна формулировка на съществения въпрос не може да се изведе и от общото съдържание да изложението.
Позоваването на решението на І т.о. на ВКС не би могло да обуслови прилагането на т.1 на чл.280 ал.1 ГПК не само защото съществен въпрос не е формулиран, а и поради това, че то касае квалификацията на дадена сделка като търговска и оттам легитимацията на молител по чл.625 ТЗ, пред каквато хипотеза в случая не сме изправени. Вярно е, че въззивният съд е квалифицирал като търговска сделка договорът за аренда на земеделска земя от който произтича спорното правоотношение, но дори тази квалификация да би била неправилна (становище, което настоящият съдебен състав не споделя), то и в този случай неясен е правният интерес за касатора „ННН“Е. да обжалва решението на ЛОС в само в частта с която предявеният срещу него иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД е приет за недопустим и производството по него е прекратено. Мотивите на съдебния акт не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол. В осъдителната му част, като необжалвано, въззивното решение е влязло в сила.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 292/04.12.2008 год. по гр.д. № 281/2008 год. на Л. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.