Определение №191 от по търг. дело №479/479 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

      О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№ 191
 
     София, 09.12.2008 год.
 
 
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия,   І т.о.    в закрито заседание на пети декември през две хиляди и осма година в състав:
                                               Председател:  Таня Райковска 
                                                     Членове:   Дария Проданова
                                                                         Тотка Калчева
 
като изслуша докладваното  от съдията  Проданова т.д. № 479     по описа  за 2008  год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ЕТ”В” срещу Решение № 25 от 26.03.2008 год. по т.д. № 57ъэ/2008 год. на Старозагорски окръжен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на ЕТ”В” срещу решението от 20.11.2007 год. по гр.д. № 1466/2007 год. на Старозагорския районен съд. Като е счел, че първоинстанционното решение е законосъобразно, въззивният съд го е оставил в сила. С него са били отхвърлени предявените от едноличния търговец срещу “С”АД обективно съединени искове с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД за 7010 лв. и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за 2365 лв., като неоснователни.
Ищецът е бил участник в проведен от “С”АД (сега “С”АД) търг за закупуване на недвижим имот, като е внесъл депозит в размер на 7010 лв. Няма спор, че е класиран като първи (спечелил участник). Твърди, че след търга установил, че и трето лице е предявило на основание чл.19 ал.3 ЗЗД права върху имота. Поради това е сезирал съда с иск за връщане на депозита.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдилищата са приели, че участниците в търга вкл. ”В” с били предварително уведомени за претенциите на третото лице и висящото производство по чл.19 ал.3 ЗЗД за процесния имот, което е отразено в тръжната документация. Именно въз основа на уведомлението, част от участниците са оттеглили офертите си за този имот.
Освен основанията по чл.281 ГПК, като основания за допускане на касационно обжалване, ЕТ”В” посочени в жалбата, в отделно изложение, касаторът бланкетно е изброил всички хипотези на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК без да конкретизира не само твърдяната противоречива практика на ВКС, но и без да посочи кой материалноправен или процесуалноправен въпрос касае тя. Същото касае и посочването за противоречиво произнасяне на съдилищата по съществен материалноправен въпрос, като той не е посочен нито като описание, нито като правна квалификация. Възпроизведен е текста на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК без касаторът до обоснове тезата си относно точното прилагане на кой закон закона и развитие на правото дължи произнасяне ВКС. Всъщност, касаторът смесва основанията за допускане на касационен контрол с основанията за касиране на въззивния акт, като в изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК отново са изложени доводи за неправилна преценка от страна на СтЗОС на фактите и обстоятелствата по делото, което е довело и до нарушение на закона.
Т.е. релевантни основания по чл.280 ал.1 ГПК всъщност не са изложени.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 25 от 26.03.2008 год. по т.д. № 57ъэ/2008 год. на Старозагорски окръжен съд.
Определението е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
 
2.

Scroll to Top