О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№333
София, 30.04.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1153 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. за с. к. (АСК) срещу Решение № 989 от 16.07.2009 год. по т.д. № 960/2009 год. на Софийски апелативен съд.
С това решение, произнасяйки се по въззивната жалба на АСК, съставът на САС е оставил в сила решението от 19.09.2008 год. по т.д. № 270/2008 год. на Софийски окръжен съд в обжалваната му част. С нея първоинстанционният съд е отхвърлил за сумата над 12972 лв. и до предявения размер от 19147.50 лв. претенцията на АСК за присъждане на неустойка за неизпълнено задължение за осигуряване на трудова заетост за 2006 год. по договора, сключен на 02.07.2001 год. с „Ф”ООД за приватизационна продажба на „Р”, обособена част от „Ф”ЕООД.
За да отхвърли иска в посочената част, съдът се е позовал на това, че към момента на сключване на договора, регламентиращата 150% неустойка ал.2 на чл.16 от Наредбата за конкурсите е била отменена и размерът на неустойката би следвало да е посочен в конкурсната документация. Доколкото ищецът не е представил доказателства относно нейния размер (конкурсната документация), то той е определен съобразно заключението на назначената експертиза, работила по методика на НАП.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е заявено основание за допускане на касационно обжалване е по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Обуславящият материалноправен въпрос по който САС се е произнесъл (според касатора) е относно приложимостта на чл.16 ал.2 (отм.) от Наредбата за конкурсите по отношение на приватизационни сделки за които вече е била открита процедура. Позовава на ТР № 1/17.07.2001 год. на ОСГК и на Решение № 80/04.12.1958 год. по гр.д. № 48/1958 год. на ОСГК. Становището на настоящия съдебен състав, че основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК не е налице, произтича от следното:
Въпросът относно приложимостта на чл.16 ал.2 (отм.) от Наредбата за конкурсите по отношение на приватизационни сделки за които вече е била открита процедура дори да би бил принципно важен, не би бил обуславящ в конкретния случай, доколкото данни за началото на конкурсната процедура по делото не са представени, а и позоваването на приложимостта на § 15 от ПЗР на ПМС № 98/11.04.2001 год. именно по отношение размера на неустойката се прави за пръв път пред настоящата инстанция. На второ място, ТР № 1/2001 год. няма отношение към така формулирания материалноправен въпрос, а дефиницията, съдържаща се в него какво съставлява нарушение на материалния закон би имала отношение към основанието по чл.281 т.3 ГПК.
Позоваването на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК е бланкетно и ВКС не дължи произнасяне по него.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 989 от 16.07.2009 год. по т.д. № 960/2009 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.