О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
София, 18.03.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на осми март през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 989 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпили са касационни жалби от „С”АД и от „Ц”ЕООД (предишно наименование „С”ЕООД) срещу Решение № 678 от 19.06.2009 год. по гр.д. № 2521/2008 год. на Софийски апелативен съд.
„С”АД обжалва решението в тази негова част с която е отхвърлен предявеният от акционерното дружество срещу „Ц”ЕООД иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата 29171 лв., както и в частта с която е потвърдено решение от 25.07.2008 год. по т.д. № 243/2006 год. на Софийски градски съд в отхвърлителната му част.
Едноличното дружество обжалва решението в частта с която претенциите на „С”АД са уважени.
В депозирани по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмени отговори, страните са изразили становища по основанията за допускане на касационен контрол, въведени от насрещната страна, както и евентуални становища по основателността на жалбите.
Съдилищата са се произнесли по предявени от „С”АД срещу „Ц”ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.232 ал.2 ЗЗД, произтичащи от сключен на 28.06.2001 год. договор за реклама и сключен на 11.06.2001 год. договор за наем на 5 леки автомобила с оглед ползването им за служебни цели. С договора, страните са постигнали съгласие да бъде отдадена под наем рекламна площ върху превозните средства на столичния градски транспорт по направени заявки.
Твърдението по исковата молба на „С”АД е, че ответникът е неизправна страна по договора, тъй като не е оказал дължимото съдействие за изпълнението му. Липсата на съдействие се изразява в нарушение на договорните клаузи за: уведомяване на рекламодателя за видовете превозни средства и обекти, определени за поставяне на рекламни продукти; за предхождащо изтичането на рекламната кампания уведомяване за края и, което е осуетило предприемането на действия за нейното продължаване; не е обезпечил добрата реализация на рекламните продукти, чрез подържане на превозните средства и поставените реклами в добър вид и да предостави времева компенсация извън срока за толкова дни, колкото рекламният продукт не е бил в експлоатация. Поради посочените нарушения на договорните задължения на компанията за градски транспорт е била реализирана само част от предвидената в договора реклама.
Първоинстанционният съд е приел, че искът с правно основание чл.232 ал.2 ЗЗД и евентуално съединеният с него иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за неоснователни. Отхвърлил е и иска с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, произтичащ от задължението за плащане на пътен данък.важил е за сумата 29171 лв. иска с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за неизпълнение на чл.3 т.7 от договора, отхвърляйки иска по чл.86 ал.1 ЗЗД, евентуално съединен с него. Сезиран с въззивните жалби и на двете страни по спора, съставът на САС е постановил решение, съобразно посоченото по-горе.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът „С”АД се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Няма формулиран обуславящ по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК въпрос, а и анализът на изложението не води до извод кой точно правен въпрос би имал значение за развитието на правото и точното прилагане на закона. Съдържа се общото позоваване на това, че „Произнасянето на Върховния касационен съд по процесния случай ще бъде от полза и за развитието на правото като цяло, тъй като ще внесе яснота в практиката при подобни случаи.” Точното прилагане на закона се свързва с това, че е „от съществено значение да се внесе яснота по въпроса свързан с търсеното обезщетение в размер на времето за престой на превозните средства извън допустимото технологично време – компенсации, съгласно чл.7 от договора за реклама.”. В изложението се съдържат предимно доводи по съществото на спора – правилна или неправилна е преценката на въззивния съд относно доказаността на фактите и обстоятелствата по делото.
Поради обстоятелството, че няма валидно формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, съдебният състав счита, липсва основание за допускане на факултативния касационен контрол по жалбата на „С”АД.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът „Ц”ЕООД се позовава на основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Поставеният въпрос е материалноправен и е формулиран така: „Въпросът за характера на договорите за наем, сключени при условията на бартер т.е. за характера на бартерните сделки”.
По отношение на основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК този касатор се е позовал на О. № 226 по т.д. № 59/2009 год. на ВКС ІІ т.о., постановено по реда на чл.288 ГПК, както и на две решения на А. съд.
Основанието по т.2 за допускане на касационен контрол не е налице, доколкото определението по чл.288 ГПК е процесуален акт и няма отношение към съществото на спора т.е. и по отношение на поставения материалноправен въпрос, а практиката на арбитражните съдилища е извън приложното поле на основанията по чл.280 ал.1 ГПК.
Не е налице и основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно т.1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Въпросът за характера на бартерните сделки сам по себе си е интересен, но този въпрос не е елемент от конкретния спор и не правната му характеристика е обусловил изводите на САС по дължимостта и размера на наемната цена за автомобили за периода 02.08.2004 – 20.04.2005 год. по договора от 11.06.2001 год. Вярно е, че по договора от 28.06.2001 год. е предвиден бартер, но вземанията на страните по двата договора са компенсирани чрез прихващане, съобразно допълнителното споразумението 02.08.2004 год. Бартерът (по другия договор) е упоменат дотолкова, доколкото съдът е приел, че правата по него са погасени и погасяването на правото по единия договор не може да доведе до погасяване правото по наемния договор да се иска плащане на наемните вноски. Т.е. изводите на съда са обусловени от възможността за прихващане, която се основава на фактите и доказателствата по делото, като правната характеристика на бартерните сделки няма отношение към този извод.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 678 от 19.06.2009 год. по гр.д. № 2521/2008 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.