О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№441
София, 03.06.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 74 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЗАД”А” срещу решението от 26.05.2009 год. по гр.д. № 3760/2008 год. на Софийски градски съд с което е отменено решението от 09.10.2008 год. по гр.д. № 18499/2008 год. на СРС, 62 с-в и е отхвърлен предявеният от ЗАД”А”АД срещу „ДЗИ-. ЗАСТРАХОВАНЕ“АД иск с правно основание: чл.79 ал.1 ЗЗД заплащане на сумата 10599.08 лв., ведно със законната лихва и разноски.
Не е депозиран по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор от ответника по касация „Д”АД.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се подържа основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на четири правни въпроса, посочени в него..
Искът на ЗАД”А” с който на 15.04.2008 год. е сезиран СРС се основава на неизпълнението на сключен на 07.01.2000 год. между него и ЗПАД”Д” договор за презастраховане. С него страните са постигнали съгласие, срещу отстъпване на застрахователна премия, ЗПАД”Д” да поеме част от рисковете, покрити от ЗАД”А”.
И. сума съставлява половината от изплатеното на 09.08.2007 год. от ЗАД”А” на трето неучастващо лице застрахователно обезщетение, поради настъпването на 10.04.2001 год. застрахователно събитие. Последователно подържаната (пред инстанциите по същество) теза на ответника по иска ЗПАД”Д” е, че вземането на ЗАД”А” е погасено с изтичането на 5-годишна погасителна давност, началната дата на която е от застрахователното събитие.
Първоинстанционният съд е приел, че искът не е погасен по давност без да изложи мотиви за това. Сезиран с въззивната жалба на ЗПАД”Д”, съставът на Софийски градски съд е приел, че отношенията между страните по презастрахователния договор се уреждат по правилата, отнасящи се за застрахователния (когато няма специални разпоредби) и погасителната давност при презастрахователното правоотношение започва да тече от датата на застрахователното събитие. Позовал се е на това, че исковият процес (между застрахователя и увреденото лице) не е спрял или прекъснал теченето на погасителната давност по отношение на неучастващия в него презастраховател.
Формулираните в изложението правни въпроси, имащи значение за изхода на спора, разрешен в обжалваното въззивно решение и включени в предмета на спора, които са обусловил правните изводи на съда по конкретното дело са три: 1./ Кое е основанието за възникване на задължението на презастрахователя; 2. От кой момент възниква задължението на презастрахователя по договор за презастраховане; 3. К. е началният момент от който започва да тече погасителната давност по задължението на презастраховател, като отговорите на втория и третия въпроси до голяма степен са обусловени от отговора на първия. Въпросът относно предмета на застрахователния договор и разграничението му от застрахователния е правно значим, но е по-скоро теоретичен и няма характеристиката на обуславящ изхода на конкретния спор.
Настоящият съдебен състав счита, че по отношение на поставените въпроси е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото по тях липсва съдебна практика, а и липсва законова регламентация както по ТЗ (приложим закон при сключване на договора и настъпване на застрахователното събитие), така и по сега действащия КЗ.
Държавната такса по чл.18 ал.2 т.1 на Т. № 1/2008 год. на МП е внесена. Касаторът ще следва да внесе държавната такса по чл.18 ал.2 т.2 ГПК, възлизаща на 211.98 лв. в 1-седмичен срок от съобщението.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 26.05.2009 год. по гр.д. № 3760/2008 год. на Софийски градски съд. Указва на ЗАД”А”, че следва да внесе по с-ка на ВКС държавна такса в размер на 211.98 лв. и да представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
След изтичането на срока и с оглед изпълнението на задължението за ДТ, делото да се докладва на П. на І т.о. за насрочване или на съдията-докладчик – за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.