О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№18
София, 20.01.2010год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 837 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпили са касационни жалби от Ц. К. П. , М. К. П. и Г. К. Г., както и от „УниК. Булбанк“АД срещу Решение № 684 от 15.06.2009 год. по гр.д. № 1446/2007 год. на Б. окръжен съд.
С това решение, произнасяйки се по реда на чл.218з ГПК (отм.), БлОС е приел за установено на основание чл.254 ГПК (отм.) по иска предявен от наследниците на К. Г. срещу правоприемника на Б. ;Хеброс“АД, че сумата 4756.37 щ.д., представляваща изтекли лихви върху главницата по договор за кредит от 1993 год. са недължими. Позовал се е на това, че вземането на банката е погасено по давност по отношение на тях. Оставил е в сила решението от 21.01.2006 год. по гр.д. № 7947/2004 год. на Б. районен съд в частта с която е отхвърлен отрицателния установителен иск за недължимост на главница в размер на 3260 щ.д. и лихви в размер на 28.04 щ.д., приемайки, че погасителната давност по отношение на тях не е изтекла.
Всяка една от страните по кредитното правоотношение обжалва решението на БлОС в частта с която искът съответно е приет за основателен/неоснователен.
Твърдението в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК Ц. К. П. , М. К. П. и Г. К. Г. е, че е налице предпоставката по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, като са формулирани три обуславящи въпроса: 1./ Характера и доказателствената сила на документ, издаден от ответната страна, удостоверяващ липсата на задължения по договор за кредит; 2./ М. ли съдът при повторното разглеждане на спора да се позовава на доказателство, което е изключено по реда на чл.101 ГПК като такова; 3./ Н. ли е периодичност при плащане по договор за кредит, което е от значение за прилагането на чл.116 б.“в“ ЗЗД.
Становището на настоящия съдебен състав, че произнасянето на ВКС по посочените въпроси не би довело до развитието на правото и точното прилагане на закона произтича от следното:
По формулирания по п.1 въпрос наистина липсва съдебна практика, но и не би могло да има конкретна такава, доколкото произнасянето по доказателствената стойност на представен по делото документ е в зависимост както от вида на документа, така и от обсега на оспорване. Касае за неограничен брой хипотези както относно вида на документа, така и относно аргументите по оспорването му. Същото касае и въпроса по п.2, като ще следва да се отбележи, че дори да би се касаело за решаващо позоваване (каквото не е налице), то това би съставлявало основание по чл.281 т.3 ГПК и би довело до неправилност на решението, но не съставлява основание за допускане на касационен контрол. По отношение на поставения по п.3 въпрос, следва да се отбележи, че въпроса дали плащането по договора за кредит е периодично и оттам – срокът на погасителната давност, нямат отношение към чл.116 б.“в“ ЗЗД.
Твърдението в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на „УниК. Булбанк“АД е, че следва да бъде допуснат касационен контрол на основание чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Конкретен материалноправен въпрос не е формулиран, като в изложението се съдържа общото препращане към неправилно прилагане на чл.111 б.“в“ ЗЗД. Поставените процесуалноправни въпроса са три: 1./ Налице ли е валидно предявен иск без излагане на фактически и правни основания в обстоятелствената част на исковата молба..; Допустимо ли е изплатено дължимо задължение за лихва да бъде обявявано за недължимо, поради погасяването му по давност; 3./ К. от датата на падежа до подаването на молбата до съда за предприемане на мерки по принудително събиране на вземането са изтекли повече от 3 години, следва ли да се приеме, че вземането за лихви е изцяло погасено или погасителната давност е изтекла за вземания за лихви, начислени до три години преди прекъсване на давността.
Първият от поставените въпроси, касае допустимостта на иска и е преклудиран, доколкото с произнасянето по същество на състава на ВКС-Търговска колегия при предходното разглеждане на спора (делото е върнато с указания за разграничаване на вземанията за главница и за лихви с оглед приложимостта на 5-годишна респ. 3-годишна давност по отношение на тях). Въпросите по п.2 и п.3 са свързани с преценката на конкретните обстоятелства по спора, което би имало значение за правилността на решението – чл.281 т.3 ГПК, както бе посочено по-горе, но не съставляват основание по чл.280 ал.1 ГПК.
Поради изложените съображения, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 684 от 15.06.2009 год. по гр.д. № 1446/2007 год. на Б. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.