О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№47
София, 26.01.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 875 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Б. Д. срещу тази част от Решение № 337 от 21.04.2009 год. по гр.д. № 1235/2006 год. на Софийски апелативен съд 1 с-в с която въззивният съд е приел за неоснователна жалбата му срещу решението от 15.03.2006 год. по гр.д. № 1088/2001 год. на Софийски градски съд, постановено по предявен от “В”Е. срещу Д. иск с правно основание чл.145 ТЗ.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се подържа основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ще следва да се отбележи, че жалбата и изложението са депозирани на 25.05.2009 год., чрез адв. Б. На 21.07.2009 год. М. Д. е депозирал чрез САС уведомление, че оттегля упълномощаването. Това е без значение, доколкото това оттегляне има значение занапред и не опорочава депозирането на жалбата и изложението.
Формулираните от касатора обуславящи по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК въпроси са два: 1. Произнасяне по съществото на спора въз основа на нередовна искова молба – непълна обстоятелствена част; 2./ Н. преценка на отговорността на управителя като деликтна, при наличието на константна съдебна практика относно договорния характер на отговорността.
В депозиран по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация “В”Е. изразява становище, че въззивното решение е допустимо и законосъобразно.
Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице предпоставката на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационен контрол произтича от следното:
Предявен е иск с правно основание чл.145 ТЗ за сумата 70799.56 лв.
Исковата сума е формирана както следва: 1/ 11267.92 DM – общата стойност на липсващи стоки; 2/ 26000 DM + 9123 лв. (общо 35123) лв. – липсваща касова наличност; 3./ 24408.64 лв. – вреди, съизмерими със стойността на л.а. Пежо П. ”.
Софийски градски съд е уважил иска изцяло, приемайки за основателни претенциите и по трите пункта. Въззивният съд е приел претенцията по п.1 за неоснователна; тази по п.2 за основателна до размера на 423.13 лв., а претенцията по п.3 – основателна до размера на 20340 лв.
Формулираният в изложението процесуалноправен въпрос, свързан с редовността на исковата молба, няма характеристиката на обуславящ по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Въпрос за допустимостта на иска и редовността на исковата молба не е бил поставян пред инстанциите по същество. Искането на процесуалния представител на М. Д. за конкретизация на факти и обстоятелства по което се е произнесъл САС с определение, постановено в о.с.з. на 01.11.2007 год., оставяйки го без уважение, дори да би било в нарушение на процесуалния закон (становище, което съдебният състав не споделя), не съставлява произнасяне в противоречие с ТР № 1/04.01.2001 год. на ОСГК, каквото е позоваването на касатора.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и по отношение на втория поставен въпрос – погрешно определяне на правната характеристика на отговорността по чл.145 ТЗ, което да е обусловила крайните изводи на съда. По отношение претенцията по п.1, съдът е приел, че тя е основателна до размера на 423.13 лв. – неотчетен остатък от цената на доилна инсталация, като изводът му се основава на документите по делото. За да ангажира отговорността за посочената по-горе сума по п.3, съставът на САС се е позовал на безспорно установените обстоятелства, че през релевантния период дружеството е придобило лек автомобил на стойност 20340 лв. без ДДС и 24408 лв. с ДДС. Шест месеца след покупката е продаден на трето лице за 1500 лв., която сума не е постъпила в дружеството. ДДС е било възстановено, поради което вредата за дружеството е съизмерима с балансовата стойност на автомобила, която е равна и на придобивната такава. И при придобиването и при отчуждаването, дружеството “В”Е. е било представлявано пряко от Д. , което е обусловило и извода на САС за ангажиране отговорността му за заплащане на щета, съобразно посочената сума. Съдът не е основал становището си на характеристиката на отговорността по чл.145 ЗЗД – договорна или деликтна, а на фактите по спора.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 337 от 21.04.2009 год. по гр.д. № 1235/2006 год. на Софийски апелативен съд 1 с-в.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.