О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
София, 18.03.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на осми март две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1009 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпили са касационни жалби от С. Г. С. и от ЕТ”А” срещу решението от 17.04.2009 год. по гр.д. № 282/2008 год. на Софийски градски съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на ЕТ”А” срещу решението от 12.08.2007 год. по гр.д. № 9840/2006 год. на Софийски районен съд с което на основание чл.236 ал.2 ЗЗД е бил осъден да заплати на С. Г. сумата 5502.16 лв., обезщетение за държането на недвижим имот за периода м.V.2003 – м.ІІІ.2004 год. – след прекратяване действието на сключен между страните наемен договор. Присъдено е обезщетение за забава – 1748.18 лв., както и разноски в размер на 1360.91 лв. Отхвърлен е бил предявеният иск с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД за сумата 510.26 лв.
Софийски градски съд е приел, че жалбата на едноличния търговец е частично основателна, поради което намалил размера на обезщетението по чл.236 ал.2 ЗЗД на 5163.90 лв. и разноските до 250.90 лв. Отменил е решението в частта с която е присъдено обезщетение по чл.86 ал.1 ЗЗД за 1748.18 лв. и е отхвърлил този иск. Оставил е в сила решението в частта с която е бил отхвърлен искът за неустойка.
С. Г. обжалва въззивното решение в частта с която исковете му по чл.236 ал.2 ЗЗД, чл.86 ал.1 ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД са били отхвърлени.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на ищеца-касатор С. Г. се сочи общото основание по чл.280 ал.1 ГПК без да е конкретизирано коя от хипотезите по т.1-3 се подържа. Конкретен обуславящ въпрос по чл.280 ал.1 ГПК не е формулиран. Ако се приеме, че соченото противоречие с практика на ВС и ВКС (приложени са Р. № 1113/2007 год. На ВКС-ГК, ІV г.о. и Р. № 1106/1966 год. на ВС на НРБ І г.о.) визира хипотезата на т.1 на чл.280 ал.1 ГПК, то основанието за допускане на касационен контрол не е налице, доколкото не се касае за задължителна практика на Върховната съдебна инстанция.
Не е налице и основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК (ако би се приело, че твърдението за неправилното възприемане на правните белези на иска по чл.236 ал.2 ЗЗД от СГС обективират тази хипотеза, доколкото позоваването е на точното прилагане на закона и развитието на правото). Както е прието с т.1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Правните изводи на СГС относно иска по чл.236 ал.2 ГПК, обусловили произнасянето му е, че той е основателен. Направената редукция в размера (една месечна вноска) е не с оглед погрешно разбиране на правната му природа, а се основава на конкретни доказателства обусловили извода му за периода на ползване. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. В случая, в изложението се съдържа общото твърдение, че казуса засяга един от най-често сключваните договори в гражданския оборот. Това твърдение само по себе си е вярно, но не обуславя наличието на предпоставката на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол.
ЕТ”А” обжалва въззивното решение в частта с която исковете са били уважени.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът ЕТ”А”, чрез пълномощника си е мотивирал тезата си за допускане на касационно обжалване с бланкетно посочване на основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Липсва формулировка относно това, кой е обуславящия по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК правен въпрос по който друг съд/съдилища да са се произнесли с влезли в сила решения, а и липсва позоваване на такива решения. Основание по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е противоречието между първоинстанционния и въззивния актове по конкретното дело, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с влезли в сила съдебни актове по правен въпрос, който е бил предмет на разглеждане по това дело.
Липсва основание за допускане на факултативния касационен контрол и по двете жалби, поради което, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 17.04.2009 год. по гр.д. № 282/2008 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.