О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 364
София, 17.06.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 111 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. за с. к. (АСК) срещу тази част от Решение № 101 от 27.10.2008 год. по т.д. № 241/2008 год. на Софийски апелативен съд с която е оставено в сила решението от 03.12.2007 год. по т.д. № 1064/2004 год. на Софийски градски съд.
Постъпила е и касационна жалба от „Татра“Е. срещу същото решение, но в тази негова част с която е отменено решението на СГС и дружеството е осъдено да заплати на АСК сумата 51720 щ.д. на основание чл.92 ал.1 ЗЗД и 2435.76 щ.д. на основание чл.86 ал.1 ЗЗД, както и да заплати по сметката на САС държавна такса в размер на 3293 лв.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на АСК не е посочено основание за допускане на касационно обжалване по някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК. Бланкетно се подържа се тезата, че произнасянето по правната възможност за кумулиране на иск за реално изпълнение с иск за неустойка е от значение за развитието на правото – т.е. съдържат се признаци на основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Становището на настоящия съдебен състав, че основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК по отношение жалбата на АСК не е налице, произтича от следното:
На 08.12.1999 год. между М на търговията и туризма в качеството му на орган по чл.3 ал.1 т.1 ЗППДОбП (отм.) и „Татра“Е. е сключен договор за приватизационна продажба на хотел Д. ;, представляващ обособена част от „Слънчев бряг“АД гр. Н..
Т. по исковата молба на АСК е, че купувачът е частично неизправен по отношение на изпълнение на задълженията по: 1./ Чл.27 от приватизационния договор – извършване на инвестиции на обща стойност 150000 щ.д. за срок от 18 месеца, считано от датата на сключването му. Поради това СГС е сезиран с искането „Татра“Е. да бъде осъден: 1./ Да извърши инвестиции на обща стойност 75000 щ.д.; 2./ Да заплати договорна неустойка в размер на 51720 щ.д.; 3./ Да заплати обезщетение за забава при плащането и в размер на 2551.63 щ.д.; Направено е и искане за заплащане на законна лихва върху посочените суми, както и съдебни разноски.
Първоинстанционният съд е приел, че искът за реално изпълнение е неоснователен, тъй като договорените инвестиции са извършени, макар и със закъснение. Поради това, искът по п.1 е неоснователен изцяло, което обуславя и отхвърлянето на исковете по п.2 и п.3, доколкото при забавено изпълнение би могло да се търси обезщетение за вреди, но не и договорна неустойка, която е компенсаторна по своя характер.
Сезиран с въззивната жалба на АСК, съставът на апелативния съд е приел, че тя е основателна досежно исковете с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, поради което е уважил изцяло претенциите по п.2 и п.3 на исковата молба. Оставил е в сила първоинстанционното решение в частта с която е отхвърлен искът за реално изпълнение, приемайки, че макар и извършени след изтичане на договорния срок, инвестициите са извършени дори в размер, надхвърлящ предвидения.
Въпросът с характеристиката на неустойката и оттук – възможността за кумулиране на иск за реално изпълнение с иск за присъждане на неустойка за забавено изпълнение наистина е принципно важен, но не е налице втората кумулативна предпоставка – произнасянето по този въпрос да е обусловило неблагоприятна за АСК преценката на въззивния съд досежно основателността на исковете по п.2 и п.3 на ИМ. Напротив, въпреки, че е приел, че задължението за инвестиции е изпълнено, съставът на САС е присъдил неустойка за забава, както и обезщетение по чл.86 ал.1 ЗЗД.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на „Татра“Е. <Еоод&@Е. не се съдържат каквито и да било позоваване на основанията по чл.280 ал.1 ГПК. Съдържат се твърдения за неправилност на въззивния акт при наличието на всички хипотези на чл.281 т.3 ГПК – процесуалноправна и материалноправна незаконосъобразност, както и необоснованост. Липсва формулировка относно това кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, а и такъв въпрос не може да бъде изведен и при анализ и на съдържанието на изложението.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 101 от 27.10.2008 год. по т.д. № 241/2008 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.