О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№238
София, 24.03.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1027 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Б”О. срещу Решение № 123 от 26.06.2009 год. по гр.д. № 183/2009 год. на Варненския апелативен съд. С него е потвърдено решението от 23.12.2008 год. по т.д. № 893/2007 год. на Варненския окръжен съд. Първоинстанционният съд е приел за основателен, предявеният от И. И. К. срещу „Б”О. с правно основание чл.55 ал.1 вр.чл.87 ал.1 вр.чл.88 ал.1 ЗЗД за сумата 54410.10 евро, произтичаща от плащане по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, действието на който е прекратено, както и иска с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД за сумата 435.52 евро. Присъдил е разноски
По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК, ответната страна е депозирала писмен отговор в който сочи, че не са налице предпоставките на чл.280ал.1 ГПК. Счита, че касационната жалба е неоснователна. Доказателства за разноски не са представени.
Съдилищата са приели за неоснователни възраженията на „Б”О. , че е изправна страна по договора. Тезата му е била, че предварителният договор е развален, но по вина на К. и дружеството не дължи връщане на получените суми, както и договорна неустойка. С обжалваното решение съставът на ВнАС е приел, че искът е разгледан на действително предявеното правно основание, поради което доводите по въззивната жалба на дружеството за недопустимост на първоинстанционния акт са неоснователни.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е посочено основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК по отношение на обуславящия по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК въпрос свързан с допустимостта на съдебните решения. „Б”О. се мотивирал с това, че главният искът на К. е предявен на основание чл.55 ал.1 предл.2 ГПК (неосъществено основание), а е разгледан на основание чл.55 ал.1 предл.3 ГПК и решенията са постановени при това правно основание.
Представил е ТР № 122/01.12.1986 год. на ОСГК на ВС на НРБ, както и Решение № 1093/2006 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о.; Решение № 454/1976 год. на ВС на НРБ, І г.о.; Решение № 914/2008 год. на ВКС І г.о. и Решение № 1056/2008 год. на ВКС ІІ г.о., постановени по искове с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД.
Основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК не е налице. Вярно е, че в исковата молба ищцата се е позовала на хипотезата „неосъществено основание” при искането си за връщане на основание чл.55 ал.1 ГПК на дадената в изпълнение на предварителния договор сума. Посочената от страната правна квалификация не обвързва съдилищата и те са приели, че връщането на даденото по разваления договор се дължи на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД. Представената от касатора съдебна практика не е противоречива, като част от нея няма отношение към поставения въпрос – обема на разменените престации и възможността за служебно произнасяне по връщането им. В тези решения, които се коментира връщане на даденото по развален договор, позоваването е на хипотезата, която е приел и въззивния съд.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 123 от 26.06.2009 год. по гр.д. № 183/2009 год. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.