О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
София, 20.01.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 814 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 HПК.
Постъпила е касационна жалба от З. к. „Български имоти“АД срещу решението от 03.04.2009 год. по гр.д. № 1901/2008 год. на Софийски градски съд.
От съдържанието на касационната жалба както и от тази нейна част, имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК) се установява, че се обжалва решението на СГС само в тази негова част с която е отхвърлен предявеният от ЗК“Български имоти“АД срещу В. Ц. В. обратен иск в размер на 5000 лв. Поради това, настоящият съдебен състав приема, че предмет на касационно обжалване е само тази част на въззивното решение. В частта с която искът с правно основание чл.407 ал.1 ТЗ на М. А. М. срещу ЗК“Български имоти“АД е уважен, като необжалвано, решението на СГС е влязло в сила.
За да отхвърли обратния иск, Софийски градски съд се е позовал на това, че се касае за регресен иск с правно основание чл.274 ал.1 КЗ, който е неоснователен поради несбъдването на предпоставката застрахователят да е заплатил на пострадалия застрахователното обезщетение. Същият не може да бъде уважен под условие като обратен иск.
Касаторът се позовава на чл.280 (неправилно изписана цифра „281“) ал.1 т.1 и т.2 ГПК по отношение на произнасянето по обратния иск. Обуславящият въпрос е: „Може ли да бъде уважено регресно притезание на застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ към виновния водач по реда на чл.175 ал.2 ГПК (отм.) респ. чл.219 ал.3 ГПК?“.
По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК не са постъпили отговори от ответниците по касация М. М. и В. В.
Становището на настоящата съдебна инстанция относно това, следва ли да бъде допуснат касационен контрол на въззивното решение с оглед произнасяне по формулираните от касатора въпроси е следното:
По формулирания въпрос наистина липсва задължителна съдебна практика, макар че е налице трайна такава, съобразно която такъв иск може да бъде уважен, ако са налице предпоставките по чл.407 (отм.) ал.2 ТЗ, чл.81 ЗЗ (отм.), чл.349 (отм.) ал.4 ЗЗД и пр.
Съдебният състав счита, че по отношение на този въпрос е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като действително липсва задължителна съдебна практика относно приложимостта на производството по чл.175 ал. 2 ГПК (отм.) респ.чл.219 ал.3 ГПК по отношение регресните права на застрахователя.
Таксата по чл.18 ал.2 т.1 от Т. № 1/2008 год. на МП е внесена. Ще следва касаторът да внесе таксата по т.2, възлизаща на 100 лв.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на тази част от решението от 03.04.2009 год. по гр.д. № 1901/2008 год. на Софийски градски съд с която е отхвърлен предявеният от ЗК“Български имоти“АД срещу В. Ц. В. обратен иск в размер на 5000 лв.
УКАЗВА на ЗК“Български имоти“АД, че следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 100 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса или след изтичане на срока без да е внесена, делото да се докладва за насрочване на П. на І т.о. или за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.