О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№119
София, 19.02.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 588 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. Х. Н. срещу решението от 15.02.2008 год. по гр.д. № 153/2007 год. на Бургаския апелативен съд. С него е оставено в сила решението от 19.07.2007 год. по гр.д. № 213/2007 год. на Бургаския окръжен съд. С него са отхвърлени предявените от Н. срещу “Д”АД, С. М. П. и А. С. Х. обективно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.226 КЗ, чл.45 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД.
Исковете на Н. за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди произтичат от това, че на 11.05.2006 год. в резултат на ПТП е починал Х. Н. Н. – втори съпруг на майка му. Пътнотранспортното произшествие е възникнало по вина на водача на микробус “М” С. П. , като увреждащото МПС е собственост на А. Х. Застраховател по риска “Гражданско отговорност” на микробуса е “Д”АД. Поради това и съединените при условията на евентуалност искове на Н. са предявени срещу тях.
Съдилищата са приели, че Н. не е от кръга на лицата, легитимирани да претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като са се позовали на задължителното тълкуване на закона, съдържащо се в ППВС № 5/1959 год., ППВС № 4/1961 год. и ППВС № 2/1984 год.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се подържа тезата, се същественият по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК въпрос е досежно кръга на лицата, имащи правото на обезщетение. Позовава се на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК – значение за точното прилагане на закона и развитието на правото би имал въпросът дали ограничението се простира само по отношение на взети за отглеждане деца за които е започнала или е предстояща процедура по осиновяване.
Фактическите обстоятелства по делото са безспорни. Ищецът е роден през 1979 год. През 1992 год. бракът на родителите му е бил прекратен и майка му (на която е било предоставено упражняването на родителските права) е заживяла с Н. През 1997 год. са сключили граждански брак. През 2005 год. по реда на чл.19 ал.1 ЗГР А. М. М. е променил бащиното и фамилното си име на Х. Н. Причините, поради които Бургаският районен съд допуснал промяната е, че А. , неговата майка и Х. Н. от 1992 год. са живели като едно семейство и са били възприемани като такова.
Не е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпросът относно кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на непозволено увреждане действително е съществен материалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. По този, въпрос, обаче се е произнесъл Пленума на ВС на РБ, практиката е задължителна и съдилищата са се съобразили с нея. Тезата на касатора се свързва всъщност с тълкуването на мотивите на ППВС № 2/1984 вр. ППВС № 4/1961 год., като това тълкуване се свързва с точното прилагане на закона и развитието на правото.
По отношение на цитираните Постановления, обаче, такава неяснота не е налице, доколкото Пленумът изрично е посочил, че право на обезщетение за неимуществени вреди имат лицата, между които и пострадалия са съществували отношения, които са сходни с тези между лицата, посочени в П. № 4/1961 год. „взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете“. Т.е. отглеждането и намерението за осиновяване са посочени при условията на кумулативност. В конкретния случай, доколкото ищецът е навършил пълнолетие през 1997 год., то евентуалната възможност за осъществяване на втората кумулативна е била преклудирана още тогава.
Вярно е, че са възможни различни житейски хипотези при които би могло да се приеме (съобразно критерия за справедливост), че лице извън кръга, посочен в Постановленията е претърпяло неимуществени вреди, но задължителните критерии въведени от Пленума не могат да бъдат променяни или допълвани по реда на инстанционния контрол.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 102 от 15.02.2008 год. по гр.д. № 153/2007 год. на Бургаския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.