О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
София, 05.03.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на първи март през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 965 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. за с. к. (АСК) срещу Решение № 173/ 23.07.2009 год. по гр.д. № 220/2009 год. на Великотърновския апелативен съд. С него отменено решението от 10.12.2008 год. по т.д. № 26/2008 год. на Плевенския окръжен съд в частта с която са били уважени предявените от АСК срещу „Е”А. обективно съединени искове с правно основание: 1./ Чл.87 ал.3 ЗЗД; 2./ Чл.88 ал.1 предл.1 ЗЗД ; 3./ Чл.88 ал.1 вр.чл.57 ал.2 ЗЗД за сумата 51584 лв.. Отменено е допълнителното решение от 16.02.2009 с което е присъдена законната лихва върху тази сума. Като е счел, че исковете са неоснователни, въззивният съд е постановил отхвърлянето им. Оставил е без разглеждане възраженията за прихващане, направени от „Е”АД. Оставил е в сила решението на Плевенския окръжен съд в частта с която е бил отхвърлен предявеният от АСК срещу „Е”А. и „Е”О. иск с правно основание чл.135 ЗЗД, както и в частта с която искът с правно основание чл.88 ал.1 предл.2 ЗЗД за сумата 73710 лв. е бил приет за неоснователен. Произнесъл се е по дължимостта на държавна такса и съдебни разноски.
По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация „Е”А. , чрез процесуалния си представител е депозирал писмен отговор в който изразява становище, че липсват основания за допускане на касационен контрол. Изразява и евентуалното становище, че жалбата е неоснователна.
Правоотношенията между АСК и „Е”А. произтичат от сключен на 25.03.1999 год. договор за приватизационна продажба на обособена част от „Е”А. , включваща недвижими имоти, индивидуализирани в 10 пункта на П. № 1 към договора и движими вещи, индивидуализирани в 133 пункта на П. № 2 към договора. Общата покупна цена е 208000 лв., като плащането и е разсрочено за 10 години. Приобретателят е поел задължението да не прехвърля собствеността върху обекта за срок от 3 години от сключване на договора.
Твърдението по исковата молба на АСК е, че в нарушение на договора „Е”А. е апортирал (преди изтичане на 3-годишния срок) в капитала на „Е”АД: 1./ Недвижим имот – УПИ с площ 1960 кв.м., ведно с построените в него метален дъгов склад, офис със сервизни помещения и касова служба; 2./ Д. вещи – багер, „К”-бордови, „Т”-бетоново, „К”-самосвал, „О”, Ф. ”, „Пежо-605” и Р. Т. ”. Това съставлява нарушение на задължението за неотчуждаване, поради което е поискал: прогласяване недействителността на апорта на основание чл.135 ЗЗД, развалянето на приватизационния договор, връщане на прехвърлените вещи, евентуално – заплащане равностойността на тези, чието връщане е невъзможно, обезщетение за вреди (съизмеримо с пропуснати ползи – наемна цена).
Ответникът „Е”А. е оспорил исковете, като неоснователни, като е противопоставил и възражения за прихващане с оглед претърпяна евикция за част от имотите и претърпени вреди.
Съдилищата са приели, че искът с правно основание чл.135 ЗЗД е неоснователен поради недоказаност на намерението за увреждане към датата на апорта, а още по-малко, знанието на съдоговорителя „Е”О. , че действието е увреждащо за Държавата, представлявана в процеса от АСК. За да отхвърли иска за разваляне на договора, а оттам и акцесорните искове, ВТАС е приел, че е налице хипотезата на чл.87 ал.4 ЗЗД, тъй като е апортирана не обособената част (предмет на приватизационната сделка), а част от имуществото, няколко месеца преди изтичането на срока, като се е позовал и на това, че към датата на апорта „Е”А. е бил изправен по отношение плащането на цената по приватизационната продажба.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се подържа основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Твърдението на АСК е за противоречиво произнасяне по два материалноправни въпроса, формулирани както следва: 1./ Налице ли е активна легитимация на АСК по искове с правно основание чл.135 ЗЗД, с оглед качеството и на кредитор по договор за приватизационна продажба по който има констатирано нарушение; 2./ К. са предпоставките при наличието на които приватизационният договор не следва да се разваля поради незначителност на неизпълнението по смисъла на чл.87 ал.4 ЗЗД.
Противоречието се основава на изводите по тези въпроси на ВТАС по настоящето дело с тези на Варненския апелативен съд, съдържащи се в обжалваемото решение по т.д. № 66/2008 год. на ВнАС за което няма данни да е влязло в сила.
Становището на настоящия съдебен състав, че основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационен к. не е налице се основава на липсата на данни за противоречие при произнасянето по поставените материалноправни въпроси с друго влязло в сила решение/решения. Но дори да би се приело, че решението на Варненския апелативен съд е влязло в сила, то и в този случай основанието по т.2 не би било налице поради това, че изводите на ВТАС за отхвърлянето на иска по чл.135 ЗЗД не се основават на липсата на активна материалноправна легитимация на АСК.
По втория от поставените въпроси, преди всичко следва да се отбележи, че дали чл.87 ал.4 ЗЗД следва да намери приложение по отношение на конкретен приватизационен договор, въвеждането на единен критерий не било възможно, доколкото има различни способи на приватизационна продажба, различни параметри на договорите, различни видове неизпълнение и пр. Освен това, липсва правно и противоречие между решенията на ВТАС и ВнАС. Т.е. няма принципно произнасяне по приложимостта/неприложимостта на чл.87 ал.4 ЗЗД, а всяко от решенията се основава на приетите за установени факти и обстоятелства.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 173/ 23.07.2009 год. по гр.д. № 220/2009 год. на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.