О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№480
София, 11.06.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седми юни през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 131 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от синдика на „Свогелес”Е. в н. срещу Решение № 487 от 13.07.2009 год. по гр.д. № 382/2009 год. на Софийски окръжен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на „Свогелес”Е. (н) срещу Решение № 44 от 18.05.2008 год. по гр.д. № 24/2007 год. на С. районен съд. Като е счел, че първоинстанционното решение е законосъобразно, въззивният съд го е оставил в сила. С него е бил отхвърлен предявеният от синдика на несъстоятелното дружество срещу Д. лесничейство гр. С. иск с правно основание чл.97 ал.1 ГПК (отм.) за установяване право на собственост върху първия етаж от масивна четириетажна административна сграда със застроена площ 200 кв.м., находяща се в гр. С., кв.61 УПИ Х-1172, целият с площ 4000 кв.м., предназначен за обществено жилищно строителство.
Твърдението на ищеца „С”Е. (н) е, че е собственик на първи етаж на сградата, като правото му на собственост върху спорния етаж произтича от обстоятелството, че е бил включен в капитала му през 1999 год., когато е възникнало Е. с държавно имущество в резултат на преструктурирането на горските стопанства. Обстоятелството, че сградата е бивша държавна собственост е безспорно. Спорно пред инстанциите по същество е било както включването на І-я етаж в капитала на „С”Е. като ДМА при възникването му, така и че правата му (какъвто и да е обемът и естеството им) са именно върху претендирания етаж. Аргументите се основават на това, че сградата е била надстроявана и в периода, когато е била с 3 надземни етажа, като І етаж е бил обозначаван сутерена.
След преценка на събраните по делото писмени доказателства, съдилищата са приели, че правото на собственост на ищеца върху спорния имот и правото на собственост са останали недоказани, поради което искът е неоснователен.
В представеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е формулирал два въпроса – процесуалноправен и материалноправен, като и двата са формулирани общо: 1./ „Относно съществените индивидуализиращи белези на недвижим имот”; 2./ „Относно доказателствената тежест на страните (чл.127 ал.1 вр.чл.157 ГПК (отм.)”. Липсва конкретизация коя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК подържа. Съдържа се общото твърдение, че по посочените два въпроса въззивното решение противоречи на практиката на ВКС. Приложени са решения на 3-членни състави на ВС на РБ и на ВКС, постановени при действието на ГПК-1952 год., както и определения по чл.288 ГПК.
Всъщност, касаторът смесва основанията за допускане на касационен контрол с основанията за касиране на въззивния акт, като в изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК отново са изложени доводи за неправилна преценка от страна на САС на фактите и обстоятелствата по делото, което е довело и до нарушение на закона.
Съгласно ТР № 1/2009 год. на ОСГТК, основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК се свързва с противоречието със задължителната практика на ВС на РБ и ВКС, каквато задължителност на решенията и определения на които се позовава „С”Е. (н) липсва. На второ място, липсва и конкретна формулировка на поставените правни въпроси. Съгласно същото Тълкувателно решение, правният въпрос (по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК) е този, който е включен е в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Както бе посочено по-горе, формулировката е обща, а аргументите, произтичащи от така формулираните въпроси се свеждат до опровергаването на преценката на СОС относно доказателствата индивидуализиращи имота или сочещи включването му като ДМА в капитала на акционерното дружество. Т.е. доводите са за процесуална и материална незаконосъобразност на самото решение (чл.281 т.3 ГПК), но нямат отношения към основанията по чл.280 ал.1 ГПК.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 487 от 13.07.2009 год. по гр.д. № 382/2009 год. на Софийски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.