О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
София, 08.04.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на шести април през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 135 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. Х. М. срещу Решение № 1* от 18.07.2008 год. по гр.д. № 1885/2007 год. на Пловдивски окръжен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на П. М. срещу решението от 18.02.2008 год. по гр.д. № 440/2006 год. на Карловския районен съд. Като е счел, че първоинстанционното решение е законосъобразно, въззивният съд го е оставил в сила. С него е бил уважен предявеният от В. Й. К. срещу М. иск с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД. Искът е предявен при условията на частичност за сумата 9999 лв., при глобален размер от 41831 лв.
Вземането на ищеца произтича от договор за заем, материализиран като запис на заповед, който поради липсата на дата на издаване и дата на падеж е нищожен като менителничен ефект. Поради това К. се е позовал на стойността му като разписка. В предварително производство пред РП-Карлово е признал задължението и намерението си да върне сумата. В рамките на съдебното производство, обаче, е направил възражение за изтекла погасителна давност, твърдейки, че сумата е дадена през 1999 – 2000 год. и до предявяването на иска на 19.10.2006 год. е изтекла 5-годишната погасителна давност.
Касаторът се позовава на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Общото му твърдение е, че ПОС неправилно е приложил института на погасителната давност, като не е зачел възражението му. Всъщност, касаторът смесва основанията за допускане на касационен контрол с основанията за касиране на въззивния акт, като в зложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК отново са изложени доводи за неправилна преценка от страна на ПОС на фактите и обстоятелствата по делото, което е довело и до нарушение на закона.
Основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК се свързва с решение на ВКС ІІ г.о., с което съдът е взел отношение по акцесорността на задължението за обезщетение за забава в случая, когато главното задължение е погасено по давност. Към казуса по настоящето дело това решение няма отношение, доколкото М. всъщност оспорва фактите – момента на сключването на договора за заем.
Основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК се свързва с противоречие на обжалваното решение с 3 бр. обжалваеми решения на Бургаския апелативен и Бургаския окръжен съдилища за които няма данни да са влезли в сила. Всъщност, не е формулиран същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е решаван противоречиво от съдилищата.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1* от 18.07.2008 год. по гр.д. № 1885/2007 год. на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.