О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
София, 30.12. 2008 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и осма година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 393 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Х. С. София“ООД срещу Решение № 20 от 25.04.2008 год. по т.д. № 1225/2007 год. на Софийски апелативен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на „Х. С. София“ООД срещу решението от 25.04.2007 год. по гр.д. № 1434/2004 год. на Софийския градски съд. Като е счел, че първоинстанционното решение е законосъобразно, въззивният съд го е оставил в сила. С него са били отхвърлени предявените от „Х. С. София“ЕООД срещу „Интернешънъл Н. Т. ;ООД обективно съединени искове с правно основание чл.55 ал.1 вр.чл.88 ЗЗД за левовата равностойност на сумата 8548.20 евро и съединен с него иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за 142 евро, както и иск с правно основание чл.82 ЗЗД за сумата 3000 евро, като неоснователни. Бил е уважен за сумата 6300 лв. предявеният по реда на чл.104 ГПК иск с правно основание чл.266 ал.1 предл.1 ЗЗД.
Претендираните вземания на ищеца произтичат от сключен на 14.05.2004 год. ненаименован договор, съдържащ белезите на договор за покупко-продажба, съчетан с договор за изработка – доставка, внедряване и тестване на програмни продукти. Насрещно предявеният иск е за заплащане на извършена от изпълнителя и приета от възложителя работа. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдилищата са приели, че изпълнителят е бил изправна страна по договора, като задълженията му не са били изпълнени в пълен обем, поради липсата на кредиторово съдействие. За възложителя „Х. С. София“ЕООД не е възникнало правото да развали едностранно договора, поради което получените от изпълнителя за извършената работа суми не подлежат на връщане. Нему се дължи и възнаграждение за приетите, но незаплатени работи
Касаторът се позовава на всички хипотези на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Общото му твърдение е, че САС не се е произнесъл или неправилно се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са били предмет на въззивно обжалване. Всъщност, касаторът смесва основанията за допускане на касационен контрол с основанията за касиране на въззивния акт, като в изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК отново са изложени доводи за неправилна преценка от страна на САС на фактите и обстоятелствата по делото, което е довело и до нарушение на закона.
Основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК се свързва в необсъждането от състава на САС на писмено изявление на насрещната страна, имащо значение на признание, че е била неизправна по договора. Позоваването е на решение от 1999 год. на решение на ВКС V г.о. с което е прието, че необсъждането на доказателства от въззивния съд съставлява основание за касиране на решението му. Налице е неправилно разбиране от страна на касатора на основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Необсъждане на релевантни за спора факти и доказателства от страна на въззивния съд съставлява основание по чл.281 т.3 ГПК, но не и такова по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК се свързва с противоречие на обжалваното решение на САС с друг спор за изработка на „Х. С. София“ЕООД с друго дружество – „Пиргос- П. ;ООД. Съдържа се и твърдението „Факт е противоречивото решаване от съдилищата на дела по договори за изработка, като напълно противоречиво се тълкува просрочието и неточното изпълнение на договорите“. Отново е налице неправилно разбиране на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК. Всъщност, не е формулиран същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е решаван противоречиво от съдилищата. Приложеното решение по спора с „Пиргос- П. ;ООД, постановено от СГС, изменено от САС и оставено в сила въззивно решение от състав на І т.о. на ВКС касае други факти и други обстоятелства. Освен, че решението на САС е било обжалваемо, отново липсва конкретизация кой е същественият въпрос материалноправен или процесуалноправен въпрос по който предходният съдебен състав се е произнесъл.
Не е налице и основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Изложението тази част съдържа препращане към въпросите поставени в т.1 и т.2, както и изявлението, че тези въпроси са от съществено значение за развитието не само на правото, а и на цялата държава. Модернизацията на Република България като европейска държава с развита демокрация и справедлива съдебна система (каквото основание е посочено в тази част на жалбата) не е в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 20 от 25.04.2008 год. по т.д. № 1225/2007 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.