О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
София, 19.03.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 35 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Тракия Р. ;ЕООД срещу решението от 06.03.2008 год. по гр.д. № 450/2007 год. на Пловдивския апелативен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на „Тракия Р. ;ЕООД срещу тази част от решението от 06.03.2007 год. по гр.д. № 381/2005 год. на Пловдивския окръжен съд с която са били уважени предявените от „Пловдив П. машини“А. (сега Б. И. ;АД) и „Пишещи машини“А. обективно и активно субективно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД.
Твърдението в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е, че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 т.2 и т.3 ГПК. Липсва формулировка относно това кой е съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, като и в изложението се съдържат основно доводи за неправилност на решението – чл.281 ГПК.
В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК ответниците по касация „Пловдив П. машини“А. и „Пишещи машини“А. (л) изразяват становище, че не са изложени валидни основания за допускане на касационен контрол.
Съдебният състав счита, че не са налице хипотезите на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради следното:
Твърдението по исковата молба на „Пишещи машини“А. гр. П. е, че ответникът „Тракия Р. ;ЕООД неоснователно държи 14300 кв.м. от собственото на акционерното дружество дворно място – част от територията на завода, без да плаща наем. Претенцията е за заплащане на обезщетение за ползването на терена за м.VІІІ.1998 год. в размер на 5005000 лв. (нед.). Ответникът „Тракия Р. ;ЕООД е противопоставил възражението, че не дължи заплащане на обезщетение, тъй като е собственик на процесния терен. Позовал се е на проведено през 1976 год. преотреждане на част от терена на завода на ДФ“Пишеща и организационна техника“ за нуждите на неговия праводател ДТП“Изотпласмент“. В рамките на първоинстанционното производство е било допуснато изменение на иска, като е бил въведен и нов петитум по чл.108 ЗС при същата обстоятелствена част. Ищцовата теза е, че изменението на регулацията и разделянето на парцела не е било завършено, поради което спорният терен е останал в патримониума му. Като подпомагащи страни са били конституирани Министерството на регионалното развитие и благоустройството и О. у. – Пловдив.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, приемайки за недоказана активната материалноправна легитимация. Пловдивският апелативен съд е обезсилил решението, като е върнал делото за ново разглеждане с оглед извършеното в рамките на процеса прехвърляне на спорното право с указания по прилагането на чл.121 ГПК (отм.). С оглед на това, на ищцовата страна наред с „Пишещи машини“А. е конституиран и „Пловдив- П. машини“А. (сега „Булком И. ;АД). Както бе посочено по-горе, при новото разглеждане, първоинстанционният съд е приел исковете за основателни. Сезиран с въззивната жалба на „Тракия- Р. ;ЕООД, съставът на Пловдивския апелативен съд е счел за неоснователни доводите, свързани с допустимостта на иска с правно основание чл.108 ЗС с оглед измененията и уточненията на исковата молба, като се е позовал на това, че в действителност се касае за последващо обективно съединяване на искове по които се дължи общо решение.
Основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК не е налице не само поради това, че липсва конкретна (или определяема) формулировка на съществения по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК въпрос по който ПАС да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВС на РБ и на ВКС, но и не се съдържа позоваване на такава практика. Въобще, посочване на конкретна практика липсва, дори т.1 да би била тълкувана разширително и да би се приело включването и на константна практика по даден правен проблем в това понятие.
Не е налице основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК, което касаторът свързва с противоречието в решенията, постановени по същото дело при разглеждането му от ПдАС и ПАС, както и с решение по гр.д. № 604/2001 год. на ПАС за което се твърди, че е постановено по сходен казус (решението не е представено). Касае се за неправилно разбиране на закона. Основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е противоречието между първоинстанционния и въззивния актове или между постановени в различен етап на производството актове по конкретното дело, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, който е бил предмет на разглеждане и е обусловил изхода на спора по това дело.
Основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК също е въведено бланкетно. Както бе посочено по-горе, не е формулиран конкретният съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос произнасянето по който би допринесло за точното прилагане на закона и развитието на правото. Посочването на касатора, че произнасянето по казуса би довело до развитието на правото отново се свързва с конкретни факти и обстоятелства по делото. Изложени са твърдения за допусната неправилна преценка на събраните доказателства, като дори това да би било така – би съставлявало основание чл.281 т.3 ГПК за касиране на решението, но на и за допускане на факултативния касационен контрол.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 06.03.2008 год. по гр.д. № 450/2007 год. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.