О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
София, 04.03.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 636 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Е. Глобал“А. гр. С. срещу решението от 18.07.2008 год. по т.д. № 481/2008 год. на Пловдивския апелативен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на „Е. Глобал“А. срещу решението от 07.01.2008 год. по т.д. № 177/2006 год. на Смолянския окръжен съд. С него първоинстанционният съд се е произнесъл по обективно съединени искове с правно основание чл.431 ал.2 вр.чл.498 ГПК (отм.) чл.71 ТЗ и чл.74 ал.1 ТЗ, предявени от „Брейнсторм 2001″О. срещу „Бизнесцентър“ЕА. и „Е. Глобал“АД.
Съобразно исковата молба и уточнението от 10.01.2007 год., твърдението на „Брейнсторм 20001″О. в качеството му на член на съвета на директорите (СД) и изпълнителен член – ЮЛ на „Е. Глобал“А. е за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство – решения от 12.12.2006 год. на СД за промени в състава на този орган на дружеството. Поради това, че „Е. Глобал“А. е едноличен собственик на капитала на „Бизнесцентър“ЕА. , а ищецът „Брейнсторм 2001″О. е член-ЮЛ и на неговия съвет на директорите, то приетите на същата дата решения от новоизбрания СД за промени и по отношение на това дружество, също съставляват несъществуващо обстоятелство. При условията на евентуалност е предявил искове с правно основание чл.71 и чл.74 ал.1 ТЗ за отмяна на решенията на СД – в първия случай действащ като орган на „Е. Глобал“А. , а във втория – на общо събрание, доколкото управителният орган на това дружество упражнява правата на едноличния собственик на капитала на „Бизнес Ц. ;ЕАД. С последващо уточнение в с.з. на 31.01.2007 год. установителният иск по отношение на „Бизнес Ц. ;А. не се подържа и, че главното искане е за установяване нищожността на решението на СД на „Е. Глобал“АД.
Съдилищата са приели, че главният иск е основателен, а евентуалните искове с правно основание чл.71 ТЗ и чл.74 ал.1 ТЗ – недопустими.
В представената по делото молба (имаща характеристиката на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК) се подържат основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Същественият по смисъла на чл.280 ал.1 ГГПК въпрос е процесуалноправен и е обусловен от становището на касатора, че първоинстанционното решение е недопустимо, а въззивното – неправилно, поради това, че не е констатирана недопустимостта на акта на СмОС. Недопустимостта произтича от това, че Смолянският окръжен съд се е произнесъл по нередовна искова молба, недостатъците на която не са били отстранени.
Съдебният състав счита, че не са налице хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради следното:
Основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК касаторът свързва с тезата си за произнасяне по нередовна искова молба. Представил е решение на ІV г.о. на ВКС с което съдът се е произнесъл по спор с правно основание чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ, както и обжалваеми решения на апелативни и окръжни съдилища, за които няма данни дали са влезли в сила. От съдържанието им касаторът черпи аргументи за тезата си, че исковата молба е била нередовна.
Разбирането на касатора относно приложимостта на тази хипотеза е неправилно. Основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е наличието на противоречива практика на съдилищата, произнесли се с необжалваеми/влезли в сила съдебни актове по правен въпрос, който е бил предмет на разглеждане по това дело. Цитираната практика не съдържа противоречие по съществения процесуално правен въпрос – какви са последиците от нередовната искова молба, недостатъците на която не са били отстранени. Дали, обаче, исковата молба е нередовна или не – това е въпрос на конкретна преценка по всяко дело, като не е без значение и основанието на правния спор, доколкото то предполага изложението на различни обстоятелства, различни правно релевантни твърдения и искания и пр. Т.е. ако преценката на въззивния съд, че исковата молба е редовна е била неправилна, това би обусловило основание по чл.281 ГПК за касиране на въззивния акт, но е без значение за допускането на контрол по чл.280 ал.1 ГПК.
Що се касае до основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, то отново е свързано с нередовността на исковата молба и неприлагането от въззивния съд на т.4 от ТР № 1/2001 год. Що се касае до произнасяне по въпроса „Допустимо ли е да се атакуват решения на СД, каквато възможност разпоредбите на ТЗ не предвиждат?“ – то на този въпрос отговор е дал както чл.71 ТЗ, така и обилната и непротиворечива съдебна практика. Т.е. отговорът на този въпрос не би допринесъл нито за точното прилагане на закона, нито за развитието на правото.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 420 от 18.07.2008 год. по т.д. № 481/2008 год. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.